Книгите| Реликвата

Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Издателство: Бард ИК

Оценка: 4.5/5⭐️

---

---

Първа среща със специален агент на ФБР Пендъргаст.

Определено ми хареса! Хареса ми почти всичко – и стилът на писане на двамата автори; и информацията за племето котога и експедициите; и въвличането на нестандартен убиец; описанието на убийствените елементи.

Това, което не ми допадна беше тежестта на описаните генетични модификации и че знаех „основната загадка“, въпреки че ми беше много интересно да разбера детайлите. Но тези малки минуси лесно могат да се пренебрегнат.

Както обикновено няма да описвам задната корица – в интернет може да се прочете описание, няма нужда от още един преразказ. Книгата предоставя всичко необходимо, за да грабне вниманието на читателя още от първите страници. Но не знам как да изкажа моето мнение без да издам ключови детайли на историята и развръзката.

За да няма „Spoiler Alert“ ще бъда кратка, но ясна:

• Стил на писане: И двамата – Дъглас Престън и Линкълн Чайлд – са майстори на перото, а в колаборация са просто фантастични. Не знам как са работили (и не ми пука), но текстът върви гладко, лесно се чете, всичко следва невидима логична нишка. Авторите са оставили много следи, които читателят да открие и да разгадае мистиката около съществото и неговия произход.

• Герои: Персонажите са много. Но са ясно разграничими – няма как да сбъркаш агент Пендъргаст с инспектор Д’Агоста, Смитбек с Марго, проф.Фрок с д-р Грег Кавакита. Всеки герой притежава свои особени характеристики, начин на изразяване, маниери на поведение.

• Престъпления: Убийства, които са толкова странни, че могат да са дело само на свръхестествено същество. Не че липсват улики, но те водят към нелогичната идея, че митичен полубог на племето котога е извършителя. Описанията на местопрестъпленията са изпипани, съвсем малко е нужно да се пренесе читателя там.

• Развръзка (възможно е да издам някой и друг детайл): Държи те в напрежение, екшън-сцените са достатъчно интензивни, за да закове читателя и да го накара да прелиства книгата страница след страница. Накрая имаме happy-end, макар и доста изстрадал. Но нямаме възможност да разберем пълната истина за произхода на Мбун. Което е идеалната възможност за вратичка към втората книга „Маршрут 666″*.

Любител съм на истории за свръхестествени чудовища и книгата задоволя тази моя страст. Стилът на писане е безупречен. Текстът се чете лесно. Героите имат своя идентичност и особености. Добра идея е и скачането през гледните точки на отделните главни герои. Съвсем малко ми дотежа научната информация.

Препоръчвам! Книгата е подходяща за феновете на свръхестественото 👽

---

Съвсем наскоро разбрах, че книгата е екранизирана през 1997г. Не можах да се стърпя и изгледах филма. Резултатът е доста приличен creature feature, който би се харесал на любителите на ретро-филми и битките със странни генетичномодифицирани същества.

Агент Пендъргаст и Уилям Смитбек въобще не са включени в екранизираната версия на романа. Което е малко странно… но явно сценаристите са решили, че им стигат главните герои. Във филма главен герой е Д’Агоста, който обединявайки персонажите от романа на Д’Агоста и Пендъргаст.

Освен липсата на агент Пендъргаст и Смитбек, има още няколко съществени разлики между книгата и филма.

За съжаление втората част не е филмирана. Наистина е жалко, защото именно в нея се разбира как всъщност се „раждат“ Мбун (както ги нарича племето Котога). А и действието включва много, ама много същества от новия вид.

Ето анотацията на филма:

Изследовател от Чикагския национален исторически музей се завръща от Южна Африка със сандъци, съдържащи неговите открития. Когато сандъците пристигат в музея без притежателя си в тях има много малко неща. Обаче, полицията разкрива няколко ужасяващи убийства на товарния кораб, от който идват сандъците, както и едно в самия музей. Оказва се, че в музея е докарано огромно създание, което броди наоколо в очакване на поредната си жертва…

---

* Предстои и за нея да напиша ревю… но някак си все не ми остава време 😕