Автор: Джени Хейл
Издателство, година: Хермес, 2018г.
Превод: Мария Демирева
Брой страници: 288
Прочит в Storytel.bg : Яна Кузова
Продължителност: 4h 41min
Жанр: коледен, романтичен
Оценка: 2 / 5 ⭐️
Навсякъде се усеща (пред)коледна атмосфера, във въздуха се носи трепетно очакване за подаръци и уютни мигове със семейството покрай украсената елха...
Вкъщи основният аромат е канела и портокал и всичко което искаш е топло одеяло и хубава книга. За съжаление обаче ние с Джени Хейл нещо не се разбрахме.
ВАЖНО:
Искам да уточня, че това е моето мнение и като такова е субективно и отразява моите емоции и мисли за книгата.
Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...
Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с
коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки
Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.
До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?
Първо искам да направя следното уточнение: обикновено НЕ чета коледни книги през декември. Защото се пренасищам на празнично настроение още от ноември. Не знам дали и при теб е така, но за мен това е положението. До 25ти декември коледната треска е превзела всичко и всички и си признавам, че някъде към 10ти обявявам, че на мен ми стига толкова празнично high настроение. Често през декември чета летни романи или фантастика (където рядко има сезони).
Та. Това беше началото - продължавам с моето мнение.
Възможно е да съдържа спойлери, въпреки че се старая да ги избягвам.
Мечтите се превръщат в реалност в мига щом имаш план.
Започвам с любимия си (и единствен) цитат от книгата. Защото искам да започна позитивно, а знам че с всеки ред ще става по-зле.
Ужасно ми е трудно да напиша ревю за тази книга, защото не искам да е все негативно.
Сигурна съм, че за много хора историята е донесла радост и коледно настроение. Но при мен нещата стоят по друг начин. Ще гледам да съм обективно субективна и да изложа ясно аргументите си защо давам на книгата 2 от 5 звезди.
Ще започна с всичко хубаво за книгата (според мен):
Второстепенните герои:
Ами разкошни и много истински. За разлика от главните персонажи, второстепенните определено бяха реалистични, а действията им изненадващо логични. Харесах много приятелките на Ноел и техния начин да я подкрепят в трудния за нея момент. Допадна ми приятелството им! Беше сладко и истинско!
Лукас също беше добре описан и в персонажа му определено имаше "живот". Наистина седемгодишните се привързват лесно към възрастните, които харесват. Имаше един-два момента, в които ме подразниха някои неща, но това са по-скоро камъни в градинката на Ноел.
Категорично заявява, че много харесах Уилям, който е на границата между главен и поддържащ персонаж. Той внесе искреност в отношенията, описани в книгата.
Допълнителната история:
Книгата разказва паралелно и една чрез друга две любовни истории:
главната: Ноел и Александър
допълнителната: любовен триъгълник между Уилям, тайнствената му първа любов и съпругата му (и бабата на Алекс)
Е, с чиста съвест мога да кажа, че допълнителната история ми хареса в пъти повече от главната. Има елемент на тайнственост, красиво описани чувства, които успяват да те докоснат... А отношенията между замесените лица са логични, нормални... и толкова възможни!
Лекота на четене:
Чете се бързо и лесно. Което е очаквано от любовен роман.
И тук свършват положителните неща, в книгата според мен.
Можеш да спреш да четеш, защото следват леко жлъчни коментари от моя страна. Имаш свободата да пропуснеш всичко негативно и да останеш с хубаво усещане за тази книга.
След като те предупреди... Започвам!
Ако не знаеш, да ти кажа - Джени Хейл може да се похвали с филмова адаптация на нейната книга "У дома за Коледа". От друга страна филмът е на Hallmark Channel и - ако си гледал други техни филми - знаеш какво да очакваш... Аз обаче разбрах за адаптацията малко късно. (Вече бях прочела книгата.)
И така - след това уточнение, няма да те изненадам, че стилът на Джени Хейл не ми допадна въобще! Беше ми твърде наивен и някак детски, сякаш авторката е била на 14г. когато е писала романа. По принцип не очаквах шедьовър, но поне да вдигне границата на 20-25г.
Цялата история се разви ужасно бързо! Може би това е целта, не знам... Но за 4-5 седмици в книгата се случиха толкова много и толкова важни неща. Сякаш няколко години бяха пуснати на бърза скорост и събрани в месец, месец и нещо. Това до голяма степен предопределя появата на "дупки" в текста.
Сега ще обясня какво имам предвид под "дупки". В историята се срещат големи недомислици и нелогични ситуации, които мен лично много ме дразнеха. (а в комбинация със стила на писане... мисля, че ти е ясно!)
Например:
Главната героиня, Ноел, се влюби в шефа си след 5-минутно познанство. И това още в първите страници.
Добре. Но, скъпа Ноел, ти си в това положение - без образование, без работа и с малко дете, което разчита изцяло на теб - именно защото се влюбваш лесно! Не се ли научи?! Не си ли взе поука?! Явно не.
През няколко страници се повтаряше, че синът на Ноел - Лукас, е умен, чете книги и е много любознателен. Това добре. Но постоянно се натъртваше, че той знае неща, които Ноел НЕ ЗНАЕ.
Извинявам се, но колко трябва да е ограничена и неграмотна, ако 7-годишният ѝ син знае повече от нея самата?!
Похвално е, че детето използва обществена библиотека. Но това, което ме изуми е, че детето притежава само ЕДНА книга.
Разбирам, че е криза и Ноел се справя с отглеждането на сина си сама... Чакай, това не е вярно - родителите ѝ ѝ помагат. И криза-криза, ама все пак! Колко да са скъпи книгите в САЩ?! Да не струват колкото лек автомобил!?
Фактът, че хлапето притежава само една книга, беше доста неадекватно изказване от страна на авторката.
Най-голямата мечта на Ноел е да поеме семейната пекарна и да пече сладки за хората от квартала.
Нямам нищо против, но... сериозно?! Най-голямата ѝ мечта? Да каже, че мечтае "бабината пекарна да се разрасне и да отворите клонове и в други квартали, а защо не и градове!". Не. Тук говорим само за бабината пекарна.
Въпреки че не е завършила университет или колеж, забравих вече кое беше (защото е забременяла и родила Лукас) има повече бизнес-умения и знания от хора, с над 30 години трудов стаж.
ЕВАЛА! Не, сериозно! Евала! Това означава, че Ноел трябва да се преквалифицира в бизнес-гуру и да помага на хората да си стъпят на краката след сериозни финансови затруднения. Или най-добре - като Ноел - да си хванем богато гадже/мъж, което притежава земята на бабината пекарна и да си уредим живота!
Подобни недомислици в текста ме изкарваха извън кожата ми. Не виждам смисъл да продължавам... Мисля, че схвана отношението ми за книгата.
За финал ще кажа, че наистина се чете бързо (и слава Богу!), коледна е и има и добри страни. Малко са, но все пак ги има!
Напомням, че в профила си в insgtagram съм посочила, че се определям като субективен литературен критик. Затова моля те, приеми, че това беше само моето мнение. Не твърдя, че книгата не е хубава, казвам само, че АЗ не я харесвам и на МЕН не ми допада.
Сигурна съм, че ще намериш много мнения, които казват обратното.
В момента книгата не е налична за онлайн покупка (поне според моето скромно проучване), но можеш да я потърсиш по книжарниците, ако има някое забравено копие...
А на сайта на ИК Хермес можеш да прочетеш откъс от книжката.
Благодаря ти, че прочете дотук! А сега имам въпрос към теб и се надявам да ми помогнеш да реша. В предишни постове с ревюта на книжки съм качвала таблица за оценка на книжката, която ми помага да си структурирам ревюто.
Да върна ли в блог-постовете таблицата с оценката си? И дали да я качвам в instagram-постове с ревюта на книжки?
А това е самата табличка, на която отбелязвам как се е справила всяка книжка:
Естествено, бих се радвала и на препоръки за подобрението ѝ.
Comments