Автор: Робърт Галбрейт
Издателство, година: Колибри, 2014
Превод: Надя Баева
Прочит: Чавдар Монов, Storytel.bg
Брой страници: 456
Продължителност: 17h 15min
Жанр: детективски, мистерия, криминален
Оценка: 4 / 5 ⭐️
Това е възможно най-бързо написаното ми ревю - в смисъл, че го започвам още преди да приключа книгата. И смятам да го публикувам ден след като я прочета.
Книгата освен че я четох в книжния ѝ вариант, имах и невероятното удоволствие да я слушам с гласа на Чавдар Монов през приложението за аудиокниги Storytel.bg.
Т.е. всички мисли и коментари по книгата ще са автентични и без излишно премисляне.
(Защото не знам за теб, но при мен колкото повече време минава от прочитането на някоя книга, представата ми за нея се променя - това, което не ми е харесало избледнява, а хубавите моменти стават по-ярки.)
ВАЖНО: Обикновено не спойлвам прекалено, но е възможно да съдържа спойлери
Kогато се впуска в разследване на самоубийството на супермодел в Лондон, мракът около него се сгъстява и животът му се оказва в опасност
Когато супермодел с купища проблеми пада от заснежения балкон на своя апартамент в Мейфеър, богаташкия център на Лондон, всички решават, че става дума за самоубийство. Само брат ѝ не е убеден в това и се обръща към частния детектив Корморан Страйк с молба да разследва случая.
Страйк е ветеран от войната, травмиран както физически, така и психически, а животът му в момента е пълен безпорядък. Това разследване му хвърля спасителен финансов пояс, но цената, която плаща в личен план, е твърде висока: колкото повече дълбае в сложния свят на младия модел, толкова повече се сгъстяват тъмните краски около него и ужасни опасности го дебнат отвсякъде...
Така... Първо да кажа, че откакто имам книгата смятам заглавието за леко объркващо. Не мр примамва да прочета романа...
Може би основната идея е да не казва нищо на читателя, но при мен имаше ефект на отдръпва не - книгата не ми се струваше интригуваща, за да я започна...
Затова и дълго време не беше в списъка за четене.
Но дойде и нейното време.
Хубавите криминални романи се познават по мистерията. Има ли я, няма ли я, кога се вдига мъглата, покрила идентичността на убиеца.
Напоследък не ми се отдава да попадна на качествена кримка - такава, която да ме хване и да ме държи до последно.
И честно казано - КУКУВИЦАТА не тръгна по желания начин. В началото книгата ми се стори обикновена. Но бързо се преобърна...
Историята проследява Корморан Страйк, един доста отчаян частен детектив, който - притиснат от дългове и липсата на работа - приема да прегледа досието по приключения случай за смъртта на Лула Ландри. Самоубийството ѝ са доказани като неоспорим факт и всички вярват, че знаят какво се е случило. Но за брата на Лула - Джон, не може да приключи така - той все още търси убиец.
Знаменитости, слава, изневери, пари, наркотици, скрити мотиви, предишни престъпления, грешни решения, подкупни приятели, нагли репортери... Вихрушка от бетонни свидетелски показания, сигурни доказателства, липса на улики, но дали всичко е такова, каквото изглежда?
Историята е с акцент върху две отделни разследвания - едното ръководено от Лула преди "самоубийството" за намиране на истинските ѝ родители, а второто - от Страйк, в търсене на истината за нейната смърт.
Дали са свързани и как, кой е замесен и каква е причината, красавица от модния подиум да се реши да сложи край на живота си?
Когато си млад и красив, можеш да бъдеш много жесток
Въпроси с неясни отговори. А Корморан си има свои собствени проблеми - къде да живее, как да продължи живота си след последния опит с любовта на живота си, как да понесе загрижеността на сестра си и - не на последно място - как да си върне дълговете...
А не стига това, а и в офиса му пристига нова временна секретарка, на която той не може да плати.
Много рядко историята е толкова уникална и разтърсваща, че да задържи изцяло интереса ми. Но тук главните герои - Корморан Страйк и Робин Елакот, са скъпоценните камъни, заради които си заслужава да прочетеш книгата. Изненадващо и двамата ми харесаха, защото са плътни, искрени и изключително интересни. Не са двуизмерни и хаотични в действията си. Описани са в дълбочина, със съпътстващи мотиви за всяко действие и бързо се привързваш към тях.
Корморан Страйк
Страйк е описан като едър и космат (не знам защо, но постоянно се повтаряше) ветеран от Афганистан, внимателен към детайлите. Като част от специалното звено за разследвания във военната полиция, Корморан Страйк е развил умение да слуша и чува дори неща, които НЕ са казани. А това е невероятно полезно в работата му като частен детектив.
Та освен че е едър космат частен детектив, Корморан Страйк е извънбрачно дете на британска рокзвезда и групарка от 70-те. А... да не забравяме, че няма къде да живее, няма половинка и е загубил единия си крак във войната.
Аз го харесах почти веднага, защото е реален - има отличителни черти, доста недостатъци, но и страхотни (подчертавам НЕСУПЕРестествени) умения. Хареса ми, че е човек, най-обикновен човек със слабости и характер.
Робин Елакот
В началото на всяка книга винаги съм скептична към женските образи. Редовно жените са описвани или като ограничени празноглавки, мислещи само за пари/секс/визия, или като ужасни моралистки, никога не нарушаващи границите на общоприетото.
Намирам първия вид за доста обиден - не смятам, че жените се интересуват само от пари и как изглеждат във всеки един момент. Затова не виждам как е възможно редовно авторите да обединяват жените под този общ знаменател.
Вторият вид (моралистките) ми е даже по-безинтересен и от първия. Защото какво би могла да покаже на света и с какво би допринесла за историята подобна жена? С какво ще ме грабне и завладее...
Та - затова подходих със скептицизъм към образа на Робин. Какво ли можех да очаквам, особено щом не е главно действащо лице?!
Обаче Робин ме изненада. И определено ми допадна! Причините са много:
+ Умна и съобразителна
+ Тактична и дискретна
+ Амбициозна и достатъчно смела да преследва мечтите си
+ Самоинициативна и борбена
Съжалявам, че не ѝ е отделено повече време в книгата - нейните задачи и случки се споменават мимоходом и само като резултати... А тя е готина и заслужава повече пространство за изявя.
Хареса ми, че е достатъчно смела да защитава позицията си - не само пред годеника си, Мат, но и пред работодателя си.
Но като че ли ми допадна най-много липсата на явно физическо привличане между нея и Страйк. (което е голяма рядкост в книгите)
Страйк си припомни цитат от Адлър: „Лъжата би била безсмислена, освен ако истината не се усеща като опасна“
Към средата на книгата и с напредването на разследването, можех да започна да съставям списъка със заподозрени. Кой е извършителят? Какви са мотивите му? И ако - като мен - се уповаваш на правилото "Следвай парите", няма да отнеме много време и ще разбереш какво точно се е случило.
Мъртвите могат да говорят само чрез устите на останалите живи и чрез знаците, които са оставили разпръснати след себе си
Романът ми хареса и защото Страйк нямаше поведение а-ла Хорейшио (да се разбира "безсмислено търчене и безпогрешна интуиция, идваща някъде от червата"), а действаше логично и последователно, точно както очакваш да се провежда качественото полицейско разследване.
Книгата е написала в стила на Джоан К. Роулинг - увлекателен и завладяващ. Историята те хваща и те пуска чак в края си, като всеки път щом си помислиш, че си разгадах кой е убиецът, ти предлага обрат.
За финал искам да споделя, че книгата носи есенно усещане... което я направи идеална за м.ноември.
И ако - като мен - си любопитен да видиш как изглеждат героите от книгата - има начин.
По BBC One е излъчен мини-сериал от три епизода, който представя историята от „The Cuckoo’s Calling”.
А, още нещо - изгледах сериалчето. Не е лошо. Даже напротив - приятно е, ако си фен на типичните английски криминални истории - без скоростни преследвания и без факсове кой е убиецът, пратени от кораба-майка.
Но трябва да предупредя, че - ЕСТЕСТВЕНО - не следва дословно историята в книгата. Някои от решенията на сценаристите са значителни, но са добре вплетени в историята и не дразнят толкова. Ако си чел книгата и тогава си изгледал сериала, екранизацията ще ти се стори малко разхвърляна. Но това не променя цялостното усещане за сериала - интересно и ненатрапчиво. Идеално занимание за някоя мрачна ноемврийска събота.
Освен телевизионния сериал, успях да намеря и тези невероятни "постери" на персонажи от книгата.
Автор: Jean-Frederic Koné
И да си призная - рисуваните персонажи ми се доближават повече до описанието в книгата. Поне що се отнася до Страйк (а и не само).
Comments