Автор: Нийл Геймън
Издателство: ИК Бард
Оценка: 4.5/5 ⭐️
Метафори. Това е първото, което си помислих след прочита на 4-5 страници.
Историята е семпла, но жива и пълна с метафори за живота, който се случва и не се случва около нас. За мечтите и детските фантазии, за истината и изкривяването на фактите.
Главният герой е той… възрастен на 7 години. А неговият пътеводител в света на големите е вечната 11годишна Лети Хемпсток.
Хората, съществата и чудовищата, които се срещат в страниците на книгата, са близки, почти познати. Сякаш си живял сред тях години наред… Докато четеш обаче се хващаш, че търсиш само спасение от объркания живот на възрастните в пълнотата и вселенското съвършенство на океана в края на пътя…
Романът не е за възрастни, не и детска приказка… по скоро е философски поглед на един живот – фактите на възрастните, мечтите на децата, илюзиите в които вярваме и възможностите които отхвърляме.
Майсторски написан. Стилът на Геймън е неповторим и вдъхва живот на думите… „Океанът в края на пътя“ определено си заслужава. Защото всеки трябва да си припомни колко лесно беше да си истински приятел с някого, колко приятно е да вярваш безрезервно, как всичко е възможно, как всичко те плаши, но те кара и да си смел и колко малко трябва, за да си отново на 7г.
Comments