Книгите| Момичето от влака

Автор: Паула Хоукинс

Издателство: ИК Ентусиаст

Оценка: 4/5 ⭐️

---

Да си призная: първо гледах филма. Който не е лош, но може би очаквах повече. Не останах особено впечатлена. Може би точно затова започнах книгата с едно на ум, че ще е като филма – много гласност за… ами за нищо.

Периодът между филма и книгата при мен беше няколко години (2 ако трябва да съм точна) и не помних почти нищо от сюжета (както вече споменах – екранизацията не ме впечатли). Първото, което забелязах, разгръщайки страниците, беше въвличането на трима разказвачи, всеки от които представя неговата истина.

Това ми хареса, наистина. Авторката се е постарала всяка от главните героини да има свой собствен стил, изказ, маниер на поведение.

Лично аз харесах Рейчъл веднага. Не че се оприличавах с нея или имаме много общи черти… Просто ми беше симпатична… и ми беше жал за нея. И исках да разбера защо се бута между шамарите и как си представя, че ще завърши цялата объркана ситуация.

Меган ми беше позната. Някак ясна. Предвидима. Донякъде скучна. Въпреки че този малък поглед върху живота й, който е позволен на читателя, се стреми да я покаже всякаква, но не и скучна.

Ана от друга страна… Ана беше съвсем друга история. Единствената асоциация, с която я свързвах беше досадна стара свекърва. Все едно и също й се въртеше в главата и набиваше на читателя: ние сме перфектното семейство; Рейчъл е психопат, който ни преследва; животът ми е съвършен… само Рейчъл пречи.

И така се движи действието – между гледните точки на трите дами, техните слабости и страхове. Случките са преразказани, сякаш читателят има достъп до тайните им лични дневници и неусетно те въвлича. Книгата те кара да затаиш дъх и да прелистваш страниците една след друга.

Чете се лесно, историята – въпреки прескачането между разказвачите – върви гладко, напрежението расте… С наближаването на края заподозрените се променят… Следите водят в посока, която читателят може и да не очаква. А в самия край – много интересен обрат.