Автор: Дженифър Донъли
Издателство: ЕГМОНТ
Оценка: 2.5/5 ⭐️
Колко често съм си го правила… Да се губя между страниците на всевъзможни книги ми е хоби от години. Така че когато ми попадна това заглавие бях искрено заинтригувана. Бързо стана моя и не стоя в библиотеката дълго.
Книгата е лека, лесна за четене и впечатляваща по един детски начин.
Ще започна с позитивните страни:
Вече познаваме героите и сме ги обикнали. Читателите знаят предисторията, а книгата дава светлина върху периода, който филмът на Дисни само очертава – периодът на пленничеството на Бел. От филмчето знаем, че тя е любител на книгите и е впечатлена от библиотеката в двореца. Настоящата история ни предлага да надзърнем и да разберем по-добре връзката между героите: Бел и Звяра; Бел и Чип; Бел и останалите омагьосани обитатели на замъка.
Запознаваме се с двете най-могъщи сили в живота – Любовта и Смъртта. Всички събития в книгата се осъществяват под зоркия контрол и надзор на двете сестри. Още в началото те се хващат на бас за края на историята между Бел и Звяра. Облог, който Смърт смята да спечели на всяка цена. И докато Любов дава свобода на Бел и не се намесва пряко, Смърт изобщо не стои безучастно.
Пристъпваме в свят, където всички мечти са осъществими – Никога вече. Пред нас бавно се разкрива книгата, в която Бел се изгубва – „Никога вече“. „Никога вече“ предлага на Бел свят, в който всяка нейна мечта е реална, почти осъществена, истинска. Свят, в който да не изпитва тъга и самота, свят, в който среща разбиране, подкрепа и привидна откритост.
Това бяха позитивните страни. Но за да има баланс – срещу всеки плюс стои минус.
Стилът на авторката е простичък и граничи с наивността. Избегнати са сложните думи, подробните описания. Всъщност всичко, което може да те заинтригува и въвлече на 100% е спестено, а е поднесено по детски.
Познаваме героите и в книгата дори не е отделено време за създаване на емоционална връзка между читателя и персонажите. Липсва дълбочина на чувствата, мотивите за действията на Бел са само загатнати и до края си остават леко неясни.
Хареса ми намесата на двете сестри, но и там нещо липсва. Отношенията между двете не са разгърнати, не са описани. Те просто съществуват. Но моето любопитство остана незадоволено – защо двете се включват точно в тази история? Как и защо Смърт решава да подходи по този начин? Защо играе нечестно? Причините не са посочени, просто се казват резултатите. На мен не ми стига!
„Никога вече“. Тази книга предлага истинско райско кътче за Бел. Но е зашито с бели конци. Защо на Бел й е толкова лесно да повярва на Графинята, но да разбере Звяра и нрава му са непосилни задачи. Също така е представено, че мечтите замъгляват разсъдъка. Т.е. не мечтай, а само мисли и разсъждавай! Но едното не изключва другото. За да изживееш мечтите си, трябва първо да мислиш, а после да запретнеш ръкави и да сбъднеш тези мечти!
Заключения?… Красавицата и Звяра: Изгубена в книга е идеална за губене на време. Според мен стилът е твърде наивен и историята е предназначена за детската аудитория. А като фен на приказките, и аз бих искала да се „изгубя“ между страниците. За съжаление, простотата на текста не го позволява...
Comentários