Автор: Джон Гордън Брандън
Издателство, година: Еднорог, 2020
Превод: Иван Костурков
Брой страници: 264
Жанр: детективски, криминален
Оценка: 2.5+ / 5 ⭐️
Ако си фен на сериала
"От местопрестъплението", този роман определено ще ти допадне.
Книгата е издадена за първи път през 1940г. и това трябва да се вземе предвид докато се чете, защото ако очакваш модерен език и изразяване - то ще останеш разочарован.
Книгата ми беше любезно предоставена от Издателство Еднорог, за което безкрайно им благодаря!
ВАЖНО: възможно е да съдържа спойлери
Действието в този роман се развива в Сохо в първите месеци на Втората световна война. По това време Лондон е изцяло затъмнен през нощта като предпазна мярка срещу въздушни нападения. Когато пронизващ писък смразява кръвта на всички обитатели и гости на тази прочута част на Лондон, на мястото веднага пристига инспектор Маккарти. Той е добре запознат с местния престъпен контингент, но нищо не може да го подготви за онова, което предстои.
Инспектор Патрик Алойшъс Маккарти от Скотланд Ярд се заема с разследването на поредицата убийства и опита за политически саботаж в ПИСЪК В СОХО
Всъщност на местопрестъплението има кръв и окървавен нож, но липсва труп. Маккарти трябва да разгадае мистерията, а междувременно броят на труповете главоломно нараства. Едно предчувствие или „пресантиман“ ще поведе прочутия инспектор по важна следа. Той ще се сблъска с италиански гангстери, немски шпиони и очарователни австрийски аристократи, докато се опитва да разгадае връзката между мистериозната мадам Ронер и кражбата на тайни планове за противовъздушна отбрана.
Това не е типичната мистерия.
Това не е загадка с неизвестен извършител.
Ако търсиш объркана и заплетена мистерия - по-добре хвани някоя друга книга. Защото ПИСЪК В СОХО ще те остави разочарован.
Но ако обичаш истории за разгадаване на престъпление а ла Хорейшио - тази книга определено ще ти направи впечатление!
ПИСЪК В СОХО е детективски роман, изпълнен с предчувствия, безпогрешен полицейски инстинкт и добра следователска работа в и около сивата зона на закона.
Детектив Маккарти не е типичното ченге, методите му са нестандартни и (почти) незаконни.
Книгата ми стартира прекрасно. Хареса ми, въпреки че изказът беше проблем, с който така и не успях да се справя.
Ревюта на книгата вече има много и повечето се обединят в становището, че в началото тръгва трудно, но след 50-80 страници действието се забързва, а и читателят свиква със стила на писане на Дж. Г. Брандън.
Е, за мен трудната част беше доста по-дълга - някъде до средата на книгата (~120стр.). Но може би защото през цялото време очаквах да се появи twist, който да обърне случая в невероятна мистерия.
Уви, това не се случи.
Мистерия НЯМА.
Идеята на сюжета на книгата е много интересна. Определено ми хареса, че действието не е статично и престъпленията не са 1 или 2 на брой, а много - предполагаемо убийство без труп, няколко успешни и неуспешни опита за убийства, нападения, кражба на тайни документи, организирана група за шпионаж, преследване, заговор... Има от всичко.
ПИСЪК В СОХО е роман за феновете на CSI:Miami
(От местопрестъплението: Маями)
и лейтенант Хорейшио Кейн.
Но въпреки че идеята е завладяваща и действието е динамично, определено нещо не достигна на романа да влезе в моята класация "ТОП детективски истории".
Едно от нещата, които не ми допаднаха беше изключително ниското мнение на автора (чрез инспектор Маккарти) за женското съсловие. На няколко пъти той буквално казваше, че жените са слабата клетка в престъпните мрежи: лесно се пречупват, нямат необходимите умения да доведат нещата до край и да достигнат целта. Не съм фанатична защитничка на правата на жените, ама в историята съществуват немалко примери за невероятно талантливи шпиони - все жени!
Редовната (вече) табличка за оценка. След като получих няколко въпроса какво точно значи това и какво съм искала да кажа с онова, се наложи леко да променя критериите за оценка. Ако все още не е ясно какво и как съм искала да оценя - ще слагам обяснения под линия ;)
Стил на писане: ами по-скоро не ми допадна. Малко ми е тежък и труден за преглъщане. Особено онези части с леко пренебрежителното отношение към жените... А и не знам защо, но авторът беше твърдо убеден, че най-добрият начин да представя мъжките герои е сравнението с определена порода куче. По принцип, нямам нищо против персонажите да бъдат описвани с животински характеристики:
"Тя беше елегантна като котка";
"Той се притаи в сенките и зачака удобен момент като тигър" и т.н.
Но тук имаме само кучета: булдог и бултериер. И ъммм... това не подобрява стила, не дава допълнителна информация... Нищо.
Ако трябва да съм напълно честна - нещо не бяхме на една вълна с Брандън и затова 2 звезди по този критерий.
Темпо на развитие: Като изключим, че всичко е ясно и мистерия около престъпленията няма, то темпото на развитие е добро. Сюжетът се развива доста бързо. Почти няма статичен момент в книгата, момент, в който Маккарти просто да стои и гледайки в една точка на стената да размишлява за мистериите на света. Определено има динамика - преследване, вербуване, шпионаж, разследване, събиране на улики, влизане с взлом, бой, убийства... Но все пак - аз обичам да проследявам процеса на разследване заедно с детектива, но ПИСЪК В СОХО не задоволи напълно това ми желание. Затова - 3 звезди
Герои: По този критерий даже съм завишила оценката леко, защото ужасно много се обърквах от имената на персонажите. Половината бяха със сходни по звучене имена и беше доста трудно да следвам историята... Обичам докато чета да преминавам безпроблемно през имената и да се фокусирам върху действието. А тук почти постоянно се замислях "А сега този кой беше?... А, той ли... Добре. Ок." и се налагаше да се потапям в историята наново.
Предпочитам книги, в които главните действащи лица са ясно разграничими: Джон, Брандън, Сам, Патрик, Ванеса, Люсил, Адел, Рейчъл...
Тук обаче се сблъсках с: Хейнс, Хайнрих, Хелнер, Маккарти, Маскани, Фасоли, Вандани...
Ами съгласи се, че си е предизвикателство да следиш кой кой е и каква му е ролята.
Проницателност: ами! Аз не забелязах някаква проницателност от страна на автора, но все пак това е според мен... Въпреки това имаше някои забавни моменти, които счетох за доста оригинални. Затова - 2 звезди (а не 1 звИзда)
Лекота на четене: Не и в началото. Книгата за мен беше мъчна почти до средата. Което не я прави автоматично лоша! Както казах по-горе - идеята е много интересна.
Но от моя гледна точка, романът се чете по-трудно от (примерно) книгите на Агата Кристи или сър Артър Конан Дойл...
Удоволствие от четенето: Ами след първоначалното затруднение... (и като изключим сексиските изказвания) ми беше интересно да прочета историята. Приятно интригуващо четиво. Все едно чета сценарий на някой епизод на "От местопрестъплението: Маями" с old english version на Хорейшио.
Comments