Автор: Колийн Хувър
Издателство, година: Ибис, 2017
Превод: Вера Паунова
Брой страници: 288
Жанр: романтика, любовен роман
Оценка: 2.60 / 5 ⭐️
Първата ми среща с мисис Хувър. И докато всички я хвалят и препоръчват, за мен беше по-скоро притеснително да чета този роман.
Книгата прочетох миналия месец, но умишлено изчаках няколко седмици за написването на това ревю... Защото не исках да съм твърде жестока.
Книгата беше избрана за списъка за м.Май от Варненския читателски клуб.
ВАЖНО: възможно е да съдържа спойлери
Единствените правила са: 1. Никога не питай за миналото. 2. Не очаквай бъдеще.
Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат ѝ. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото. 2. Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…
Историята проследява от една страна отношенията между медицинската сестра Тейт и пилота Майлс. А от друга страна - тежкото емоционално минало на Майлс и причината да не иска и да не търси близост.
Мисис Хувър е сътворила история с типичния сюжет на приказка ала-Красавицата-и-Звяра: конфликт между злощастен принц и неговата красива спасителка.
Само че тук няма нищо романтично.
И преди да продължа, държа да кажа, че това мнение определено няма да попадне в сайта на ИК Ибис при останалите оценки от читатели.
И преди да се усъмните в субективността ми - не, ревюто не е хейт. За пореден път ще кажа - пиша каквото мисля и не смятам да се извинявам за това. Просто мнението ми не е като на 75% от читателите.
И така...
ЖЕСТОКА ЛЮБОВ е роман за токсични, вредни, нездравословни и на моменти противни взаимоотношения. През цялото време докато четях си мислех как млади жени и момичета се впускат в подобни отровни емоционални капани... Как приемат подобно поведение насочено към тях самите и как дори си позволяват да оправдаят насилника си...
Книгата ме държеше в плен на мислите ми за домашно насилие и неговите прояви. И колкото и да се опитвах да се абстрахирам от темата и да се убеждавам, че това е обикновена любовна история - не можех да избягам от черните сенки на тормоза.
Лесно е да вземеш чувствата за нещо, което не са, особено когато се гледате в очите.
Защото домашното насилие не винаги е физическо - то може да бъде и психическо и да постави жертвата в емоционален затвор, от който да не вижда изход, Често жертвите на домашно насилие прикриват, защитават и оправдават човека, който ги малтретира. Причините за това са много:
защото се надяват, че точно те могат да го "излекуват";
защото го "обичат" и се надяват, че актът на насилие е бил еднократен;
защото ако го обвинят публично, може да стане много по-страшно;
защото са убедени, че не заслужават по-добро.
В историята Тейт е жертвата, а Майлс насилника, който прилага емоционален и психически тормоз. 90% от времето съчувствах на Тейт, но също така ѝ бях ядосана - защото доброволно си причинява това. А редовното оправдание на действията на Майлс беше "Той не ме е лъгал.".
Като по книга, любовта победи, но в живота този тип насилници не се променят към добро.
⚠️ Романи като ЖЕСТОКА ЛЮБОВ са причина за изкривената и неправилна представа за "идеалната връзка", която част от младите момичета имат.
За съжаление от всякъде (книги, филми, сериали) ни заливат с извратеното послание, че любовта е трудна и мъчителна и за да си с човека, когото обичаш, трябва да преминеш през изпитания - психически, а понякога и физически.
Това. Не е. Любов!
Историята описва техните секс-срещи и адреналина, с който се зареждат, пазейки отношенията си в тайна.
Но "връзка" за мен нямаше. Страстен секс може да бъде намерен във всеки бар с всеки втори мъж или жена. Сексът нищо не изгражда сам по себе си.
Можеш да се запознаеш чрез секс. Не можеш да се влюбиш чрез секс.
И докато "неангажиращ секс" е понятие познато и разбираемо за мъжете, то жените не са способни на това (или поне масата от тях).
В случая Тейт се поддава на страстта и започва авантюрата доста смело и безразсъдно. Още в самото начало на историята става ясно, че ситуацията с "необвързващите срещи" ще излезе от контрол и ще се провали с гръм и трясък.
Изненадващо - въпреки тежкия емоционален товар на историята - текстът вървеше леко. Стилът на писане на Колийн Хувър е простичък и завладяващ.
Голям плюс са двете различни гледни точки на книгата - Тейт и Майлс. Необичайното тук е, че не е описана една и съща ситуация от два различни ъгъла.. "Настоящето" е представено изцяло от Тейт, а Майлс пренася читателя в своето минало.
Именно историята на Майлс и силният контраст между минало и настояще изграждат конфликта. Докато четях възникна неминуемият въпрос - как е възможно толкова мил и грижовен младеж да се превърне в хладна, токсична развалина.
Определено стилът на Хувър ме спечели.
Но историята се развива с 1 идея по-бавно от нормалното темпо, но не е дразнещо. За сметка на това, реално нищо не се случваше:
Тейт и Майлс се срещат (тайно от брат ѝ, Корбин) за по един бърз секс
Тейт приписва на Майлс чувства, които той НЕ показва
Майлс "праща" на Тейт смесени сигнали
Тейт се "навива" и Майлс я наранява
И това през цялата книга. Казано на кратко, романът е 70% секс; 20% милият Майлс от миналото и 10% реално развитие на сюжета.
Така става, когато си привлечен от някого. Той е никъде, а после изведнъж е навсякъде, независимо дали го искаш или не.
Главните герои:
Тейт
Тейт би била изключително интересен персонаж - умна, секси, силна и независима. Но не би. Колийн Хувър я е представила без минало, без бъдеще. Тейт има само "тук и сега, с Майлс". Тя не съществува без него.
А това я прави двуизмерна и безплътна.
Лично аз бих искала да я видя на работа, как се бори за живота на пациентите, как се справя с техните истории, болки и радости. Би ми било интересно да я видя в отношения с други - с приятели, с колеги, с пациенти... Сякаш животът ѝ преди да се премести при брат си вече не съществува; просто е изтрит с гумичка.
Тя е празна. Красива празна обвивка - без мечти (освен да "поправи" Майлс), без цели (освен да "поправи" Майлс), без надежди (освен да бъде с Майлс, след като го "поправи").
Нямах възможност да я харесам. Всъщност нейните глави ми бяха досадни и лигави.
Виждах, че връзката ѝ с Майлс е нездравословна, но не я харесах достатъчно, за да ѝ съчувствам дълго.
Любовта невинаги е красива. Понякога прекарваш цял живот, надявайки се че в крайна сметка ще бъде различно. По-добро. А после, без да разбереш как, отново се озоваваш на стартовата линия, изгубил сърцето си някъде по пътя.
Майлс
Майлс от друга страна е доста по-плътен. Има минало, история, която крие причината за студенината. Той е представен в ситуации където взаимодейства с приятели, семейство, любима и дори непознати.
Още от първият момент "преди 6 години" става ясно, че нещо се случило, което дълбоко го е наранило и накарало да изгради железни правила за срещи и солидна стена около сърцето си.
Започвах много бързо да харесвам Майлс - той беше жив персонаж, активен и много реален. Той има мечти, които преследва, има цели, които постига, има близки приятели, на които може да разчита. Той е плътен и симпатичен. Всяко негово действие е мотивирано по начин, който мога да разбера...
Именно затова някакви го оправдавах отчасти, когато поведението му е толкова вредно за Тейт.
Иън и Корбин
Много прилични поддържащи образи. Достатъчно истински, за да допълват основните персонажи.
Поведението на Корбин е логично и последователно.
Иън - въпреки че е най-добрият приятел на Майлс - стои настрана и не му се меси. Едва когато "ножът опира до кокала" се намесва...
Не ми беше ясно защо не прави и казва нищо. Беше ми малко пасивен, но имайки предвид миналото - мога да го разбера.
От време на време в историята се появява Дилън
Нямам абсолютно никаква идея защо въобще беше включен. За 2 сцени - не си заслужаваше. Първоначално си мислех, че след раздялата с Майлс, Рейчъл се е омъжила за Дилън (затова Майлс толкова се дразни на женкарството му и не го харесваше).
Но не. Жената на Дилън не беше Рейчъл. А Дилън се появи 2 пъти, през които задяваше Тейт и после кротко изчезна.
Неговото присъствие беше абсолютно излишно. Напълно!
Кеп
Кеп беше персонал "зашит с бели конци". Гласът на разума.
Но въпреки това - приятелството му с Тейт беше много сладко и успокояващо.
Хареса ми, че не натрапва мнението и възгледите си.
Когато животът ти поднесе лимони, постарай се да откриеш в чии очи трябва да ги изстискаш.
Защо харесвам този роман:
+ Хареса ми стилът на писане - простичък и завладяващ.
+ Има доста добри попадения в текста
Господ ни дава жестокото, така че да не приемаме хубавите неща в живота за даденост
Какво не ми допадна в книгата:
- Ужасно токсичните отношения между Тейт и Майлс
- Безплътната главна героиня
- Излишни персонажи без абсолютно никаква роля и цел
- Разпространяването на лъжата, че идеалната връзка се развива след хубав секс
Животът и любовта, и хората стават жестоки.
Романът е объркващ за младите момичета. Втълпява им се идеята, че любовта се "печели" с цената на много болка, обиди и дори физическо насилие. Отношенията между двамата гл.герои не са красиви, те са токсични и вредни. През цялото време докато четях, си мислех "Боже, и това се харесва?! Това се чете от млади момичета и жени, които приемат подобни отношения като идеал...". . Това е грешно по толкова много причини!
Тъжно е, че повече от 50% от прочелите книгата, я оценяват с 5 ⭐️ и я определят като "прекрасна романтична история".
В цялостта си романът е предизвикателство и предупреждение. Беше почти мъчително да я прочета, въпреки добрия стил на писане!
Бих ли препоръчала книгата? - само като предупреждение към младите момичета да не се впускат в подобни отношения.
⬆️ Разновидности на корицата на книгата ⬆️
Bình luận