Автор: Стефани Евгениева
Издателство, година: Фабрика за книги, 2017
Брой страници: 192
Жанр: романтика, военен
Оценка: 4 / 5 ⭐️
„Ислямска държава“ – как името, което постоянно срещаме в медиите, всеки ден подчинява, променя, лишава от живот и свободи? Какво стои зад думите „екстремизъм“ и „джихадист“? Мотивация, подготовка, начини за вербуване и обучение както на терористи, така и на млади момичета. Жестоки методи за възпитаване на поколението, което ще се пребори срещу отстъпниците…
„Вербувана“ е роман за всичко това и за бягството като форма на спасение. 18-годишната Оливия е впечатлена от диалозите си с Халиб, който живее в столицата на „Ислямска държава“ Ракка. Решена да се отърве от ада у дома си, тя поема към Сирия. Ала там освен неизменната бурка, я чака задължението да вербува с думите си още млади жени и да се преклони пред волята на мъж, който я малтретира… Ще успее ли Оливия, веднъж попаднала в пастта на терористичната организация, да се спаси и каква е цената за нейната наивност?
Следя Стефани Евгениева от доста време - в instagram и youtube , като намирам ревютата ѝ за доста приятни и откровени.
Знаех, че е написала книга, но някак все не достигах до нея и по една или друга причина не я бях прочела. Въпреки - да си призная - идеята на сюжета да ми е изключително интересна.
Още преди години когато трябваше да избера тема за дипломната си работа - проучвах въпроса за трафика на жени и деца, посттравматичното стресово разстройство, което съпровожда "освобождението", невидимите рани от постоянните тормоз и насилие; начините за справяне; опитите за превенция на трафика; психологическите подходи за помагане на жертвите...
Та - да, определено намирам темата на книгата на Стефани за любопитна и интересна.
Но няма да се впускам в спомени... Време е да обсъдя книгата.
Романът е интересен и засяга доста съществени теми:
домашното насилие
заплахата в мрежата
войната - тук и сега
прекомерната наивност
... наивността си има измерения.
Темата за домашното насилие е коментирана и представяна многократно. Стефани Евгениева не казва нещо тайно, напротив! Споделя неща, които - най-малкото - всяка една на 5 жени е преживявала.
Това е заплаха, която е на разстояние едно грешно или прибързано решение... Това е проблем, който не се ограничава с "жена, заклещена в токсична връзка". Жертва на домашно насилие може да е всеки - мъж, жена, дете... Проявленията са много и често изглеждат безобидни, но събрани заедно и "активни" по едно и също време - това е съвсем друга работа.
Аз няма да говоря в детайли за домашното насилие, но ако четеш това те моля да се запознаеш с този проблем. Искрено ти пожелавам никога да не попадаш в подобно положение, но знаейки симптомите, може би някой ден ще помогнеш на приятел или познат. (В мрежата има много информация, снимки и видеа за това как да разпознаваме симптомите на домашно насилие и какво бихме могли да направим)
Оливия - главната героиня в книгата - е още момиче, когато се представя пред читателя. Но още с първите изречения в съзнанието ми се появиха картини на домашно насилие, психически тормоз, постоянна емоционална тежест...
Именно тези проблясъци в ума ми ме караха в началото да съчувствам на Оливия, да се надявам за по-светло бъдеще за нея и малкото ѝ братче.
Но докато една силна жена (била тя и много млада) би се изправила пред трудностите и би намерила начин да ги превъзмогне, Оливия избира възможно най-лесния път - да избяга. Може би нейното объркано все още детско съзнание не е намерило друг изход в тази ситуация, но бягството никога не е решение. Просто смяна на обстановката.
А новата обстановка включва присъствието на Халиб - предполагаемият спасител, създателят на сигурен и защитен свят, любимият на Оливия...
Бях го обикнала преди да го познавам. Преди да съм видяла лицето му и да съм чула гласа му. ... преди изобщо да имам представа какво всъщност е любовта. И какво означава да обичаш.
Свободата да се срещаш с някого без да си го виждал е един коварен "подводен камък" в днешно време. Интернет и социалните мрежи създават благоприятна атмосфера за изграждане на връзки от разстояние; за влюбване в образ, видян на екрана; за обикване на някого, който показва само хубавите си черти.
Истината е, че аз нямам много безпристрастно мнение относно online-срещите (именно така срещнах съпруга си), но вярвам, че подобно запознаване трябва да се случва не с едно, а поне с две наум. Определено няма нищо глупаво в това да си предпазлив.
Оливия не е предпазлива. Като удавник се хваща за идеята, че Халиб е нейният спасител и се хвърля в непознатото, за което започва да съжалява още с първата крачка. Но е вече късно. Действията ѝ са грешка след грешка.
Следват дни изпълнени с насилие, тревога и ужас за Оливия, които тя успява да преживее, мислейки за случайната си среща с граничния полицай Крум. Той от своя страна = засрамен от професионалния си пропуск да пропусне младо момиче само зад граница - започва почти маниакално да търси начин да я намери и спаси...
Определено мисля, че "любовната" история между Оливия и Крум беше излишна. Книгата е своеобразен дневник на героите и съм съгласна, че едно 18-годишно момиче може и да се влюби в случаен мъж, срещнат в градския транспорт или на границата. Но подобно влюбване не подхожда на поведението на зрял мъж със сериозна работа и мисия, какъвто е описан Крум.
Има нещо трагично в това мъж да те остави зад гърба си.
Не искам да споделям повече от книгата, защото наистина е кратичка и всяко разкритие от сюжета би развалило усещането, което носи историята. Ето защо отново споделям таблицата си за оценка на романа и ще поговоря за всяка от точките:
СТИЛ НА ПИСАНЕ
Харесвам стила на писане на Стефани! Много хубав, интересен, лек и - поне на мен така ми се стори - обигран. Въпреки тежката тема за войната и жертвите, които неизменно я съпътстват, книгата е заразително увлекателна и те кара да отгръщаш страница след страница.
ТЕМПО НА РАЗВИТИЕ и РАЗВИТИЕ НА СЮЖЕТА
Историята е съвкупност от откъси от дневниците на главните герои - Оливия и Крум. Считам, че книгата не предостави необходимото минало (липсваше ми background-а) на героите: какво ги мотивира, защо са взели тези решения. Темпото на развитие беше твърде бързо. Все едно препусках от ситуация в ситуация. Което от една страна даваше търсената (според мен) динамика на описаните събития, но от друга = не успях да вникна надълбоко в личността на героите. .
ГЕРОИ
За съжаление, книгата е много кратичка. Представянето на главните герои не ми беше достатъчно, имах нужда от доста повече информация за миналото им, за мотивите зад чувствата и действията им. Липсваше обосновка и досег с вътрешната им емоционалност. Бяха представени доста опростено и категорично (без възможност за развитие), което не ми допадна особено.
Оливия
Миналото би трябвало да я направило силна и борбена, но и подозрителна към случайната добрина. За съжаление, открих тези ѝ качества едва към самия край на книгата. През по-голямата част от разказа ѝ, я намирах за слаба, незряла и по детски наивна. Беше се доверила сляпо на човек, който не познава, а след като го видя и той не отговори на нейната идеализирана представа, мислите ѝ веднага преминаха към образа на Крум. И започна да се влюбва в него. Отново - без да го познава.
Едва в самия край на книгата усетих силата, която гореше в Оливия. Видях, че вече не е наивно момиченце, че вече е пораснала. Разбрах колко много се е променила.
Когато копнееш за спасение, животът ти поднася потоп и те заставя да не се удавиш.
Крум
Другият главен герой беше Крум - войник, граничен полицай, самотник, спасител. Не ми хареса, че Крум беше толкова романтичен, влюбчив и почти вманиачен по момиче, което е видял за няколко часа на границата.
Но ми допадна, че беше постоянен и прецизен в работата си. Доста глупаво постъпи заминавайки под прикритие в Ракка (изпълнявайки личната си мисия да намери Оливия). Кой прави така? Случайна среща, любезен няколко минутен разговор и вече си сигурен - тя е жената за теб?! Не. Това ми беше твърде романтизирано и - честно казано - неправдоподобно.
... няма значение кой си, какъв си бил, откъде идваш - единственото правило е да приемаш тяхното верую
А що се отнася до другите герои - не успях да опозная никой от тях. Те бяха само средство за градация на терора и ужаса в ситуациите.
Жертвите, заек трябва да присъстват, за да "свикнат" с мисълта, че ще умрат. ... Много по-страшно е да мислиш, че умираш, отколкото да умреш.
Именно второстепенните персонажи превръщат книгата в завладяваща история! Изключително реалистично се представя атмосферата по време на война на място, където да си жена е (почти) равнозначно на престъпление.
УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЧЕТЕНЕТО
Беше ми приятно да прочета историята, въпреки че темата е доста тежка.
ПРОНИЦАТЕЛНОСТ (скритото послание в книгата):
Хареса ми посланието на книгата.
Тероризмът се превърна от безсмислен акт в наука.
Смислена история с още по-смислено послание. Успях да намеря много символика в текста и откъси, които ме накараха да се замисля.
ЛЕКОТА НА ЧЕТЕНЕ
Чете се лесно и бързо, но емоцията, с която те зарежда не е особено положителна. А това леко тежи... Препоръчвам да се чете с почивки.
След прочит на книгата имах усещането, че ми е отнела парченце от душата. Много странно наистина... Имайки предвид, че Оливия сама си стовари всичкия този ужас и сама се пренесе в жертва на война, за която преди само бе чувала като някакво далечно ехо... Не исках да я съжалявам, защото "сама си беше виновна", но някак си (може би точно заради самоучастието ѝ) успях да я почувствам реална. Историята ѝ е напълно възможна и за много млади жени - факт!
Точно затова и книгата е толкова въздействаща.
Ако и ти като Стефани Евгениева има какво да кажеш, можеш да се свържеш с Фабрика за книги .
От грешките не боли. Боли от очакването. Боли от невзетото решение да опиташ.
Comments