Автор: Хелън Хоан
Издателство: ИБИС, 2019
Преводач: Ирина Ценкова
Брой страници: 308
Оценка: 3/5 ⭐️
Дойде времето на отлаганите ревюта. Още една книжка чака достатъчно да бъде представена - "Уравнението на любовта".
Книга на 2018г. категория "Романтика" според Goodreads Choice Awards.
Още от началото на миналата година навсякъде срещах книжката и отвсякъде валяха препоръки да я прочета. Отново бях скептична и дълго я отлагах. Накрая - декември месец - бях затрупана от работа и мозъкът ми жадуваше да си почине с нещо леко и неангажиращо. Спрях се на "Уравнението на любовта" защото ми се стори точно това - незатормозяващо романче.
ВАЖНО: възможно е да съдържа спойлери
Стела Лейн вярва, че математиката е най-важното нещо във Вселената. Тя създава алгоритми, които предвиждат покупките на потребителите. Но що се отнася до любовния живот, тя има по-малко опит от която и да е друга трийсетгодишна жена, дължащ се най-вече на затрудненията ѝ в общуването с хората.
Нейното заключение е, че се нуждае от много практика... с професионалист. Ето защо наема придружителя Майкъл Фан, който се съгласява да ѝ помогне да отметнат всички точки от нейния старателно подготвен списък. Не след дълго тяхното на пръв поглед откачено споразумение започва да придобива смисъл, а чувствата, които Стела започва да изпитва, ще я убедят, че най-прекрасният вид логика е... любовта.
Рядко любовен/романтичен роман ме изненадва. Винаги подхождам внимателно към романтичните истории.
По-скоро любовна, отколкото романтична история. Нещо ми липсваше. Не мога да реша какво... но сякаш идеята на сюжета не е развита до край. Усещането на моменти беше, че 300 стр. е максималният обем на книгата и се е наложило да се редактират части от историята.
Това ревю ще е кратко и стегнало - няма да изпадам в излишни обяснения.
Надявам се да ви хареса...
Защо харесвам този роман:
+ Лека и забавна история;
+ Чете се наистина лесно и липсата на сложни схеми, тайни и драми, определено превръща четенето на книжката в удоволствие.
+ Стилът на писане ми допада.
+ Историята е раздвижена с няколко секс-сцени, които не са прекалено и твърде вулгарни.
+ Има няколко наистина забавни момента. Например когато Майкъл запознава Стела с братовчед си...
Девствена ли е? Мамка му, да не се пази за брака? Бягай така, сякаш майка ми те гони!
Или пък леко дръпнатото отношение на Стела към "нормалните" неща между мъж и жена... и по-конкретно за децата:
Бебетата плачат. Звукът е като остъргващ душата вой на банши.
+ Книгата не ражда - поне според мен де - велики мисли, но ми харесва как е оформена главната идея. Не всички хора сме еднакви, не всеки обича да е център на внимание или се чувства добре сред много непознати.
+ Аз съм наследствен математик - дядо ми, баба ми, майка ми, дори и аз - и ми допада много тази тема - Математиката.
Но не съм фен и на крайностите...
Наистина имам много приятели и голямо семейство. Бих умряла за тях, но не мога да живея за тях. Мога да живея за икономиката.
Това ми идва малко... пресилено.
Какво не ми допадна и свали 2 ⭐️ от оценката:
- Важно: не всички мъже на света са кретени, мислещи с.... знаете. Има и много свестни мъже - такива, които те уважават, които ще те разберат и няма да насилват нещата. Не можах да се насиля да разбера авторката в тази ѝ теория, че Майкъл е създаден за Стела.
- Важно: Стела много бързо забрави притесненията си и се почувства комфортно в ръцете на Майкъл. Да, знам, че той се води професионалист и би следвало да има необходимия подход, но хайде сега!
- Липсата на информация относно мотивите на Майкъл да избере тази професия.... Почти през целия роман се споменаваше за "тъмното минало" на Майкъл и "лошата кръв", която е наследил. Накрая цялата история беше споделена в 2 изречения. Толкова много съспенс, а кулминацията не бе нищо особено (или дори нещо толкова мрачно, колкото се представяше).
- Мога да приема, че Стела се отпусна бързо в ръцете на Майкъл... но любов? За 2 седмици? Малко бързо се развиха отношенията им, поне според мен.
Какво да кажа за финал - хареса ми. Чете се лесно, увлекателна книжка е, със свежа идея... Просто трябва да се абстрахирам от желанието нещата да следват математическа логика. Както казва и самият роман:
най-прекрасният вид логика е... любовта.
⬆️ Разновидности на корицата на книгата
Адмирации за прекрасния превод на Ирина Ценкова, както и на ИК ИБИС за страхотното оформление и дизайн на книгата.
Comentarios