Автор: Луиз Пени
Издателство: Софтпрес
Оценка: 3 / 5 ⭐️
Романът проследява разследването на убийството на възрастна жена от провинциално малко градче - Трите бора. Бившата учителка Джейн Нийл е убита в гората край градчето и като че ли е случайна жертва по време на ловния сезон. Но дали е случайно? Убийството се случва едва два дни след като първата ѝ публична картина е одобрена от комисията на градската галерия; два дни след като група хлапета вандалстват в града, а Джейн Нийл ги разпознава и назовава поименно; два дни след като официално кани приятелите си в дома си, обвит в мистерия...
Дали убийството има връзка с някое от тези събития? Или всичко е просто трагичен нещастен случай?
На главен инспектор Арман Гамаш се пада отговорността да разбере и открие истината.
Първа книга и първи досег с кариерата на главен инспектор Арман Гамаш. И той ме впечатли и ми допадна. Защото не е перфектен, защото допуска грешки, защото е описан изключително реалистично без излишно канонизиране. И ми се прииска да го познавам на живо, да седнем спокойно на по чаша вино и да проведа разговор за живота.
Гамаш ме спечели с логичното си мислене и с последователните си действия. Нямаше магия около разгадаването на мистерията, а някак стана логично... Допадна ми твърдостта, с която защитаваше убежденията си, дори и когато му коства доста.
Но Гамаш не действа сам - зад себе си има цял екип от хора, които му помагаха да стигне до истината.
Жан-Ги Бовоар също е доста симпатичен персонаж, който - по образец на началника си - действа логично и последователно. Жан-Ги внесе особен заряд на историята в моментите, когато гледната точка на разказвача попадне на него. Харесах го.
И докато тези два персонажа са в графата "харесвани", то графата "нехаресвани" също не стои празна. Агент Ивет Никол заема челно място в анти-класацията на харесваните герои. Тя е от тези хора, които нямат реална оценка за себе си, вярват в правотата си за всяко нещо, винаги някой им е виновен за техните собствени провали и никога не допускат съвети и препоръки от другите.
Единственото, което мога да кажа - доста успешен негативен образ, а това е изключително трудно за постигане (както се знае - всеки писател обича всички свои герои и винаги иска да ги опише в най-добра светлина).
Но това противопоставяне - арогантната Никол и внимателният Гамаш - ме накара да се замисля, дали и аз не съм сляповярваща в правотата си понякога... точно като агент Никол.
И странно - по един негативен начин - аз харесах агент Никол. За разлика от друг главен персонаж, който определено не искам да познавам в реалния живот - Клара Мороу. Очевидно трябваше да я харесам, защото е събирач на всички хубави и добри качества... Но я намирам за досадна и неприятна. Като съседката от входа на блока, която следи и клюкари на всички за всичко и всеки. Нали знаете - понасяш я, даже понякога се усмихваш, но определено не я харесваш.
Ако трябва да опиша персонажите в романа само с една дума, то тя би била "достоверни". А това значи много - трудно е като писател да запазиш обективност при описването на героите си...
Историята е интересна, заплетена и "почти" ясна. Гледната точка се сменя постоянно - от Гамаш през Клара до агент Никол. Похват, който успешно представя мислите и емоциите на гл.действащи лица. Навлизах в личното им пространство и откривах какво ги мотивира да действат по един или друг начин.
Историята е разказана добре, но за съжаление не е нещо особено, което да ме грабне и да ме държи "на нокти" до края. Докато четях не ме напускаше усещането, че историята е сценарий на епизод от телевизионния сериал "Убийства в Мидсъмър". Аз харесвам сериала, но... ами очаквах повече от награждаван роман.
Заключение - романът не е лош, просто не е изключителен. Чете се лесно, историята върви гладко, героите са многопластови и ту ти харесват, ту им се чудиш защо?! Хареса ми и ще продължа с поредицата за гл.инспектор Арман Гамаш.
Comments