Автор: Тони Стронг
Издателство: ИК Анимар
Оценка: 1 / 5 ⭐️
Поредна грешка! (Е, ако трябва да съм точна, тази се случи преди „Обвързани с кръв“)
Явно след серията от книги с неочаквани обрати, следва поредица от злощастни попадения.
Официално – не ми хареса. Но все пак да си кажа защо:
Главната героиня
Престъпленията (и в частност убийствата)
Развръзката
Ще започна с кратък преразказ и детайли за главната героиня – Тери Уилямс.
И така… Тери Уилямс е 28 (или някъде там) годишна мадама, която се е научила да се справя сама по време на краткия си брак (с мъж, с който така и не се запознаваме). След развода си тя се хвърля във връзка с жена, която продължава цели шест месеца докато Тери не се мести от Лондон в Оксфорд където е назначена в университета и ще чете лекции (и би трябвало да довърши доктората си по криминална литература). Тя купува къща, сцена на скорошно убийство, която е била дом на студенти и не е в много добро състояние. Купувайки къщата, Тери се сдобива и със съквартирант бивш обитател на имота – котка и нейните новородени. По време на ремонта на къщата (който Тери се заема да свърши напълно сама) попада на скрити еротични писма. Решена да разбере дали имат нещо общо с убийството, случило се в дома ѝ, тя се забърква с хора от всяка стълбица на академичния свят в Оксфорд.
Преразказът звучи добре… Но! За съжаление, Тери е творение на автор, който не познава същността и желанията на жените. Вместо читателят да приеме Тери като еманципирана и емоционално зряла млада жена, той я възприема като малко разглезено дете, което се цупи при всеки отказ да получи каквото желае. Неприятна личност.
Авторът е успял да представи Тери като незадоволена, вечно възбудена, ужасно любопитна, арогантна и нахална жена (поне моето впечатление е такова). Аз лично не разбирам желанието ѝ да си напъха носа в разследването, че има и наглостта да се кара с водещия следовател, налагайки му своите теории. Не разбирам как от жена, която показваше на съседите от квартала, че „не ѝ пука“ нито от убийството, нито от тяхното мнение, се превърна в жена с отчаяна нужда да обвини и уличи съседа си в убийство.
Не се почувствах свързана с Тери, не ѝ симпатизирах. През цялото време я смятах за студена, глуповата, разгонена и себична. Може би авторът е целял да я представи като нахакана, борбена и модерна жена, но по-скоро е докарал мисленето на обиден хомосексуалист, счупил нокът.
Но Тери не е изключение сред героите на „Убийство в Оксфорд“. Всички герои са плоски, незавършени и скучни. Признавам си – не се ориентирах много добре в имената им и честно – половината не ги помня.
Образът на следовател/инспектор Джъдлър (егатиимето!) беше донякъде истински и реален. Сякаш по средата на книгата Тони Стронг е решил, че Тери му е омръзнала и ще я зареже, замествайки я с детектива. И е бил прав – от детектива щеше да излезе по-добър главен герой.
Т.2 Престъпленията. Какво да кажа – скучни са. Не ме погнусиха, не ме ужасиха, не ме вълнуваха. Начинът на описание на престъпленията беше стил „Постфактум“, т.е. авторът създава условията за престъпление, намеква че такова е извършено, но не го описвам. В последствие са посочени резултатите от престъплението.
Ако ще убиваш някого – измисли как да го убиеш. Не загатвай за начина на убийство.
Но това се случва само с престъплението към човешки същества. В книгата на няколко места подробно е описано насилие над животни (котки, за да сме точни). Тези действия са детайлно представени.
Тони, май имаш проблем с котките… Отиди на психиатър!
Замислих се, че може би авторът е искал да изгради същността на убиеца, показвайки неговата природа на психопат. Затова да представя нараняването на беззащитни животни… Но някакви от това, което е написал, ми се струва, че Тони Стронг просто е искал да подсили ефекта на злодеянието на престъпника. Но не е направено добре, не е написано професионално. Стои излишно садистично, за сметка на НЕ-описаните престъпления.
Т.3 Развръзката. Не е по-добра от останалите части на книгата. Слабичък и набързо скалъпен край. За да не пиша „Spoiler Alert“, няма да издавам тайните на историята и кой е убиеца (въпреки че ако се внимава при четенето на книжлето – убиецът ще е ясен още преди средата). Е, това значително ограничава мнението ми относно развръзката.
Но ще опитам все пак да представя какво мисля за края на романа. Даже ще пробвам само с две думи:
Не става.
А! Ти да видиш – получи се. Сега сериозно – толкова много се тормозех с четенето на тази книга, че исках максимално бързо да свърши. Може и това да е причината, но както казах – края беше слабичък и зашит с бели конци. Твърде постна последна драматична сцена.
А накрая – за да приспи читателите си – авторът реши да ни изнесе и последната лекция на Тери, опитвайки се да го покаже като един логичен край на цялата криминална история, както и на семестъра.
Не знам… Имаше и логични моменти, които ми беше почти приятно да чета, но основното усещане беше, че авторът не се е постарал достатъчно. Честно казано – не съм се ровила да проверявам дали е първият роман на Тони Стронг, но ще е първата и последната негова книга, която ще прочета.
Comments