Автор: Фридерике Гьосвайнер
Издателство, година: Еднорог, 2020
Превод: Здравка Евстатиева
Брой страници: 158
Оценка: 3,50 / 5 ⭐️
Решена да започне работа като журналист в Берлин, Хана се примирява с раздялата със своя приятел Якоб. Тя гледа на стажа си в един вестник като идеална възможност за старт в кариерата. Вместо обаче да се почувства истински свободна за първи път в живота си, Хана изпада в непреодолима криза.
Изглежда, че всичко ѝ се изплъзва, кариерата и стабилните отношения зависят от една случайна среща, която може да ѝ вдъхне нова смелост. Но не е сигурно, че нещата ще се подредят – както всичко в живота ѝ. Поне винаги може да разчита на Мириам, своята най-добра приятелка, и на Skype, защото Мириам отскоро живее в Москва. Свободата може да изглежда и така: като едно безкрайно пропадане в неизвестното.
В романа Хана се бори с големите си амбиции и с изборите, които е направила. Въпреки че има своите възможности, тя ще се сблъска с тъжната истина, че не всички имат шанс да се реализират и да постигнат целите си. Без да бъде сантиментална, Фридерике Гьосвайнер представя съмненията и страховете на всеки млад човек в началото на своята кариера, започвайки с неговите мечти и планове, които могат да бъдат изоставени след сблъсъка с действителността.
Първо искам да благодаря на ИК ЕДНОРОГ за книжката и да им кажа - Браво! за смелостта да издадат дебютен роман от неизвестен за българския читател автор.
И ето, че идва ред на моето мнение.
Хареса ми. Наистина!
За мен беше много интересно да проследя представянето на едни от най-важните теми на младото поколение:
неразбирането, че всяко взето решение, носи последици - понякога хубави, друг път - лоши;
липсата на правилна самооценка;
склонността да отлагат важните неща за по-късно;
излишното драматизиране и доброволно социално изолиране.
А също така включването на проблеми като депресията и паник-атаките - които се "отключват" след НЕреализиране на мечтите.
Депресия и панически атаки
Това са състояния, които все по-често се срещат сред младите. Понякога симптомите не са очевидни, но е важно да знаем кога е време да потърсим професионална помощ, за да се справим.
Хана е събирателен образ на голяма част от младите хора.
Тя се хвърли в неизвестното с надеждата и вярата, че мечтите ѝ ще се сбъднат, без да е готова да понесе последствията. Напусна познатото на връзката си с Якоб и скочи в непознатото. Да живее сама в Берлин - без познати и приятели, без стабилни професионални отношения, без абсолютно никаква сигурност.
Съгласна съм, че човек няма как да постигне нещо повече (като например - развитие в кариерата) без да излезе от зоната си на комфорт. Но за мен е проява на глупост да загърбиш всяка сигурност.
Високата самооценка и излишното драматизиране са характерни за младото поколение.
Това, което ми направи впечатление, е че романът е написан доста преди 2016г., когато получава награда на Австрия за дебют. Историята е създадена в началото на хилядолетието, тъй като в нея липсват така познатите ни и "сближаващи" социални мрежи.
За да не кажа някой сериозен спойлер, ще споделя моята таблица за оценка на книгата и ще поговоря за всяка от точките:
СТИЛ НА ПИСАНЕ
Преди да прочета ТЪЖНА СВОБОДА бях на мнение, че не бих харесала стила на писане на немски автори. За съжаление, годините изучаване на немски език не ме накараха да се влюбя в красотата на езика - все още ми звучи твърд, груб и не така звънък (като италианския, например). Именно затова смятах, че дори преведен на български - изказът ще бъде леко недодялан (и това няма нищо общо с уменията на преводача).
Изненадващо за мен, стилът на писане на Гьосвайнер ми хареса - простичък и лек. Още повече романът ТЪЖНА СВОБОДА е дебютен. Непретенциозността на изказа ми позволи да вляза в историята и (почти) да присъствам в ситуациите, описани в книгата.
ТЕМПО НА РАЗВИТИЕ и РАЗВИТИЕ НА СЮЖЕТА
Историята е обзор на една година от живота на Хана - млад човек, който се мъчи да сбъдне мечтите си. За съжаление, темпото на развитие е твърде бързо - и вместо да се разкрива сърцевината на проблема, се препуска през ситуациите в живота на гл.героиня. Считам - за себе си - че историята не предостави нужното задълбочаване и представяне на вътрешната мотивация на Хана.
ГЕРОИ:
За първи път оценявам с 2 тази категория... Но за съжаление, книгата е много кратичка. Историята е фокусирана върху Хана, но представянето на гл.героиня беше повърхностно, незадълбочено и непълно. Не почувствах Хана близка. По-скоро ми беше дразнеща и по детски наивна. Дразнеше ме фактът, че е възрастен човек - на (почти) 30 години - и все още витае в облаците, смята, че "всичко що лети, се яде".
А що се отнася до другите герои - не успях да опозная никой от тях. Те трябваше да бъдат средство за опознаване на Хана, но не се получи точно така...
УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЧЕТЕНЕТО
Изненадващо за мен (причината е описана подробно в СТИЛ НА ПИСАНЕ) ми беше приятно да прочета историята.
ПРОНИЦАТЕЛНОСТ (скритото послание в книгата):
След прочит на книгата имах усещането, че ми е оставила надежда. Да, колкото и да е странно - надежда. Защото мечтите не се реализират с повтаряне на мантрата "Ще се случи! Ще се случи!", За мен поуката е, че човек всеки ден взима решения и трябва да живее с последствията от тях.
ЛЕКОТА НА ЧЕТЕНЕ - излишно е да дърпам локуми. Както казах по-горе книжката я прочетох за има-няма 2 часа. Така че - лесно се чете.
Романът е общо 158 страници и аз го причислявам към категория разказ. Но независимо как се категоризира - от него може да се извлече поука.
Comments