Автор: Бет О'Лиъри
Издателство: ИБИС
Оценка: 4/5 ⭐️
Дълго отлагано ревю. Защо? Не знам. Но обвинявам многото служебни задължения и лошата си организация.
Но ето - реших се, намерих време и се надявам да ви хареса.
Книгата на Бет О'Лиъри ми беше препоръчана от много четящи момичета. Именно затова бях малко скептична. Обикновено не споделям всеобщото мнение...
Дали очакванията ми се потвърдиха или бях приятно изненадана - ще разберете малко по-нататък.
(Но ако сте наблюдателни - вече знаете отговора)
ВАЖНО: възможно е да съдържа спойлери
Тифи и Леон споделят един апартамент. Тифи и Леон споделят едно легло. Тифи и Леон никога не са се срещали...
Зарязана от приятеля си, Тифани Мур спешно се нуждае от ново жилище. Но с минимална заплата в малко издателство, вероятността да попадне на приличен апартамент с нисък наем в Лондон клони към нулата. Леон Туоми работи нощем в хоспис и спестява пари, за да плаща на адвоката, когото е наел да помогне на несправедливо осъдения му брат. Решението на техните проблеми? Да споделят едно легло – Леон ще обитава едностайния апартамент, докато Тифи е на работа през деня, а тя ще използва жилището през останалото време. Когато необичайната уговорка между двамата става реалност, те започват да общуват помежду си чрез бележки, които си оставят из целия апартамент.
Докато един ден съвсем неочаквано се срещат…
Повечето романтични романи са "приготвени" по стара и изпитана вече рецепта - щипка "Гордост и предразсъдъци", малко "Бриджит Джоунс" и лъжичка "Сексът и града". Или иначе казано - нищо ново под слънцето.
Като читател с 20годишна практика (ха-ха),през ръцете и пред погледа ми са минали всякакви книжки, разкази, романи и вече не мога да толерирам посредствените истории. Затова много внимателно подбирам романтичните истории, които чета.
Въпреки дозата скептицизъм към всеобщото "УАУ" за този роман, започнах "Споделеният апартамент". Очаквах обикновен предвидим чиклит, завършващ с happy end. Но Бет О'Лиъри е глътка свеж въздух и творбата ѝ определено не попада в категорията "Посредствен".
След като го прочетох, смея да твърдя, че романът не бива да се причислява към чиклитите... Може само да загуби, ако бива определян като такъв. Историята по-скоро е комедия с романтичен привкус. Много свежа комедия!
"На някои хора дори ароматерапията не може да помогне." - Тифи
И така... Няколко думи за самия сюжет:
След първоначалното запознаване с героите и техните проблеми, идва ред на общото решение - да заживеят заедно, но без да се срещат. В човешката ни природа е да сме любопитни - напълно разбирам Тифи и Леон когато започват да се опознават по вещите и следите, които оставят в жилището:
Леон смята Тифи за разхвърляна и леко странна;
А за Тифи Леон е сериен убиец. ("Зимен сериен убиец, който напада само във време, подходящо за носене на шалове.")
Все пак живеем във век на технологии. Тифи го проверява в социалните мрежи, пишат си смс-и и... си оставят малки бележки, залепени навсякъде из апартамента... Започва се с бързи бележчици за остатъците от храна, но скоро се превръща в естествена всекидневна комуникация.
"...Все по-често и по-често започнахме да си оставяме бележки един на друг - понякога забравям, че тези разговори не са проведени лично." - Тифи
Скрити зад бележките си - и фактът, че реално говорят на непознат - двамата започват да споделят един с друг и по-лични въпроси. А накрая се чувстват като стари добри приятели.
А където има приятелство... може да има и по-силни чувства.
Защо харесвам този роман:
+ Хареса ми липсата на типичната за този жанр "любов от пръв поглед".
+ Допада ми, че последователно виждаме гледните точки на Тифи и Леон. Всяка от главите, посветени на Тифи носи нейния положителен заряд и чувство за хумор, а тези на Леон - са по-сдържани и малко по-мрачни. Бет О'Лиъри е вложила много в изграждането на гл.герои и тяхното уникално и неповторимо звучене.
+ И като стана дума за героите: Обожавам ги - и главните, и второстепенните образи! Не са двуизмерни и действат просто защото трябва... Описани са в дълбочина, със съпътстващи мотиви за всяко действие и бързо се влюбваш в тях. Лесно е да ги почувстваш близки и да им съчувстваш.
+ Определено съм фен на идеята, че животът не е само "цветя и рози". И е възможно да има кофти моменти като:
домашно насилие и психически тормоз;
да бъдеш на грешното място в грешното време и да те обвинят несправедливо;
да си повтаряш, че неправилният човек е идеален за теб;
да изгубиш човека до себе си заради манипулирано видео;
да гледаш как близък гасне пред очите ти.
Напомням си, че няма как да спасиш хората - те могат да се спасят единствено сами. Най-доброто, което можеш да направиш, е да им помогнеш, когато са готови.
+ Харесва ми, че няма прекомерна лигавщина и всеки от героите не е просто "Тифи" и "Леон", а всеки има минало, живот, работа, проблеми... и свои собствени начини за разрешаването им.
Е, разбира се - срещат се и клишета:
"Изобщо не беше дом, докато ти не дойде в него, Тифи." - Леон
+ Книгата носи усещане за доброта и сила за справяне с трудностите. Романът напомня, че във времена на трудности не трябва да спираш да си състрадателен, мил и добър.Поставя ударение на това колко е важно да не съдиш прибързано, да изслушаш и да разбереш човека срещу теб.
"Да си мил, е хубаво нещо. Можеш да бъдеш и силен, и добър. Не е нужно да си едното или другото." - Леон
Какво не достигна на книгата за 5⭐️:
- Ами всъщност нищо...
Романът е пленяващ, историята е интересна, героите ти стават близки и в общия им апартамент се чувстваш уютно.
В цялостта си романът е топъл и уютен и го препоръчвам на нуждаещите се от доза любов. "Споделеният апартамент" е завладяващ и интригуващ! Сгрява сърцето ти с малките мили жестове между главните герои. Беше изключително удоволствие да я прочета!
⬆️ Разновидности на корицата на книгата
Адмирации за прекрасния превод на Вихра Манова и на ИК ИБИС за издаването на това бижу!
Comments