top of page
Търсене
Снимка на автораЕтi

Книгите| Рубиненочервено


Автор: Керстин Гир

Издателство: ИБИС, 2013

Превод: Стефана Моллова

Брой страници: 312

Оценка: 2,5/5 ⭐️


Първата ми прочетена книга за 2020г. И защо пиша ревюто 4 месеца по-късно? Ами не знам. Най-вероятно не съм много организирана...


Както и да е - за книгата разбрах от bookstagram-обществото. Бях гледала филмчето по книгата и ми допадна (като за събота следобед). Очаквах книгата да ми хареса по същия начин като екранизацията (дори и повече), но явно очакванията ми са твърде високи...

 
Тя не очакваше, че ще пътува във времето... Нито - че ще загуби сърцето си...

Гуендолин Шепърд е 16-годишна напълно обикновена тийнейджърка, особено в сравнение с нейната съвършена братовчедка Шарлот. Докато Шарлот ходи на уроци по фехтовка, по френски език и история, има изискани маниери и поведение на дама от висшето общество, Гуен е нейната пълна противоположност - ученичка със среден успех в училище, леко несръчна и доста свита. Но и двете са част от род, в който се предава уникална дарба - възможността да пътуват в миналото.


Шарлот е считана за следващата наследница на гена, който позволява "скокове във времето" и дори Гуендолин е убедена в това. Но една лъжа преди 16-години променя всички очаквания.

Внезапно започват неконтролируеми скокове в миналото, но пътничката не е Шарлот. А Гуен. Така неподготвената тийнейджърка се озовава пред сериозни проблеми в настоящето и бъдещето.


 

Важно: Дебело искам да подчертая, че това е моето мнение за книгата, а аз не съм тийнейджър, не съм на възрастта за първа целувка и не се влюбвам за първи път.

Така че ревюто ми е на база мои субективни критерии. Не искам никого да засегна или обидя.

 

Така... Идеята е интересна - не мога да го отрека, но изпълнението би могло да е по-добро.


Книгата не ме впечатли особено със стил на писане и проницателност. Въпреки че е лека и неангажираща и ми отне по-малко от 48 часа да я прочета, може би ме напрегна фактът, че всички герои са ужасно наивни.

- Например голата надежда на майката, че Гуен не е носителка на гена и може да я защити като излъже и скрие ценна информация.


- Например сляпата вяра на Гидиън в правотата на Ложата и Пазителите.

 

Защо харесвам този роман:

+ Допаднаха ми историческите препратки в историята, и как минало и настояще са преплетени, но въпреки това сюжетът следва определена логика.


+ Допадна ми, че Гуен е специална и преди да се разбере, че е "рубинът". Дарбата ѝ да говори и вижда призраци е интересна, но за жалост не особено разгърната и обяснена. За мен в наличието на подобна сила само би обогатило образа на Гуендолин и би я направило наистина впечатляващ персонаж. Но малкото случаи, в които тя се възползва от дарбата си са... незначителни.


+ Допадна ми, че на моменти се описваха действията на Люси иПол - носители на гена и представители на двете "пътуващи" фамилии Монтроуз и де Вилърс. Така - дори и за кратко - успяваме да ги опознаем и да разберем мотивите за кражбата на хронографа.

+ Хареса ми идеята за ген, позволяващ пътуване в миналото. Това от една страна запалва едно пламъче, че е възможно наистина някои хора да са способни да прескачат от време на време. И от друга страна е много интригуваща тема за роман.

Напомня ми за книгата на Стивън Гулд "Телепорт" ("Jumper: Griffin's story"). Ако се напрегнете малко, ще се сетите за филма по историята на Гулд. (ето трейлър ⬅️)

+ И като стана дума за способността за "скокове" във времето - допадна ми идеята да бъде въведен инструмент за контролирането ѝ. А именно чрез хронографа.


Какво не достигна на книгата за 5⭐️:

- Оставаме на страна факта, че е роман за бърза консумация - такъв, който не оставя трайна следа в съзнанието ти след прочит. Но фактът, че героите са доста повърхностни е нещо, което не мога да пренебрегна. И само да изкажа мнение: Гуен е доста глуповата (повече от нормалното за едно 16-годишно момиче).

- Знам, че става дума за тийнейджъри (а те не са много емоционално стабилни), но "любовта" между Гуендолин и Гидиън дойде твърде скоро и е меко казано... неубедителна. Освен това повлиян от чувства към партньорката си, младежът започва да нарушава правила, които е спазвал с години...


- Стилът на писане не ми допадна особено, но може и да съм повлияна от тийн-съдържанието на романа...


- Честно казано - филмът ми хареса повече! (което е доста обидна оценка за книга)


- Хареса ми опитът на майката на Гуен да изолира дъщеря си от тайните на семейството. Да я защити. Точно това би направила една майка, но може би въпреки всичко би могла (поне малко) да я подготви - засилено изучаване на история; по-изискани маниери... Знаете - за всеки случай. А тя вместо това - оставя всичко на случайността и стиска палци наследницата да е Шарлот.


- Историята - въпреки добрата идея - е ужасно предвидима. Следите, които са оставени в книгата, са елементарни и човек бързо се сеща до какво водят.

СПОЙЛЕР и мое разсъждение: Според мен Люси и Пол са истинските родители на Гуендолин. А ако съм права (а аз съм!) - това не прави ли Гуен и Гидиън първи/втори братовчеди?


Бих ли прочела др.книга от същия автор: Да, бих. И ще. От трилогията "Скъпоценни камъни" ми остават още "Сапфиреносиньо" и "Смарагдовозелено".


За финал: В цялостта си романът е "бързо четиво"* - лесно и неагажиращо за четене. Смятам, че съм твърде строга при оценяването на книгата, защото вече съм над тези младежки трепети и наивни вярвания. Но историята е интересна и приятна (за тийн-роман).

/*в тази връзка може би трябва да добавя категория "Бързо четиво"...

⬆️ Разновидности на корицата на книгата ⬆️

 

Ужасен превод и просто отвратителна редакция! Беше пълно с правописни и пунктуационни грешки. Едва прочетох книгата.

69 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentarios


bottom of page