Автор: сър Тери Пратчет
"Превръщането в личност води до неефективност. Не бива да допуснем да се разпространява."
"Превръщането в личност носи край."
... невидимият университет... средище на магията, магьосничеството и обилните трапези...
(Конят на Смърт) Името му беше Бинки. Истински кон. Смърт бе правил опити с огнени или костеливи жребци, но установи, че са непрактични, особено огнените, които най-често подпалваха сламата на пода и после гледаха засрамено.
- СТРАХ ТЕ Е ДА УМРЕШ ЛИ? - Не, че не искам... все пак винаги съм... Но животът е навик, който не е лесно да загърбиш...
- ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
- И щом вече го имате, какво ще го правите?
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ!
Под "Задачи за днес" беше надраскано "ДА УМРА".
Ковчежникът не прекаляваше с яденето, предпочиташе да си яде нервите.
Архиканцлерът: Кой носи дървения кол?
Ковчежникът: Ами не намерих
А: Така-а... Защо ли изобщо не съм изненадан? А какво носиш?
К: Връзка магданоз.
Всеки (от магьосниците) носеше голяма правоъгълна значка на робата.
ОХРАНА
Не можа да го проумее. Вярно, магьосниците си бяха охранени, но пък не личеше да охраняват нещо.
Хемогоблини.
Това беше написано. Било свързано с желязото в кръвта.
Архиканцлерът: Декане, ако още веднъж извряскаш "Ъхъ", лично ще те изгоня от Университета, ще се погрижа най-коравите демони, каквито са по силите на тавматургията, да те подгонят чак до Ръба, да те разкъсат на невидими частички, да те смелят на кайма и да те превърнат в кучешка храна.
Магьосниците се грижеха за космическото равновесие, вселенската хармония и правилното съотношение на измеренията, а Модо внимаваше листните въшки да не гризкат розите.
- О, здрасти, Модо! (джуджето градинар в Невидимия университет)
- Господин Пунс, както дочух, малко сте умрял.
- Ъ-ъ... Има нещо такова.
- Впрочем сестра Друл е трупоядка. Ако ти предложи от нейните банички с кайма, не хапвай.
- Охо... Да не ги прави от човешко месо?
- Какво?! А, не. Изобщо не умее да готви.
В облика си на прилеп Артър се оказа учудващо тежък. Уиндъл го държеше за ушите като уродлива топка за боулинг и се мъчеше да се прицели.
У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви
СКЕЛЕТ НА ЖРЕБЕЦ. ПОТРЕСАВАЩО, НО НЕПРАКТИЧНО. И АЗ ИМАХ ТАКЪВ НЯКОГА, САМО ЧЕ
МУ ПАДНА ГЛАВАТА
- Конски скелет се разхожда в плевнята и яде сено! - Как тъй? - Ама сеното пада през кокалите! - Сериозно? Значи ще го задържим. Поне ще ни излиза евтино да го изхранваме.
Способностите на кльощавите стари жени да пренасят товари са феноменални. Учените доказаха, че мравката може да носи товар, стократно надвишаващ собственото ѝ тегло. Но още не са известни предели за издържливостта на някоя 80-годишна баба от испанско селце.
Правичката да ти кажа наглед си гладувал почти до смърт. Че и малко отгоре.
Бил Порталски намери парче креда в запустялата ковачница на стопанството, откри парче дъска сред вехториите и се захвана да пише много старателно. По някое време закрепи дъската пред курника и обърна главата на Сирил натам.
— ЩЕ ПРОЧЕТЕШ ТОВА.
Сирил се вторачи късогледо в думата „Кукуригу“, изписана с ъгловат готически шрифт. Някъде в неговия мъничък пилешки налудничав ум се избистри отчетлива и вледеняваща увереност, че за негово добро е да се научи да чете бързо, ама много бързо.
...
Поредното разсъмване. Петелът Сирил се размърда на своя прът в курника.
Написаните с тебешир думи сияеха в полумрака.
Той се съсредоточи.
Пое си дъх.
— Клу-клу-при-грух!
След отпадането на проблема с паметта оставаше да се справи и с дислексията.
Плътното тяло е навик, от който е трудно да се избавиш.
По традиция при пълнене на телени колички най-крехките предмети се слагат отдолу.
Тъй е при хората. Смайващо е какви приумици могат да изглеждат чудесни отначало.
... вярват, че никой не умира окончателно, преди да стихнат отгласите му в света. Жив е, докато не спре навитият от ръката му часовник, докато не узрее налятото в бъчвите вино, докато не бъде ожънато засятото жито.
Те казват, че времето от раждането до смъртта е само ядрото на нечие съществуване.
АКО ХОРАТА ЗНАЕХА КОГА ЩЕ УМРАТ, ЕДВА ЛИ БИХА ЖИВЕЛИ.
... Истински мъдрият човек веднага се досеща, че седенето на планински върхове не само ще му навлече хемороиди, ами дори и те ще измръзнат.
Светлината си въобразява, че се движи по-бързо от всичко друго, но бърка. Колкото и да припира, открива, че мракът е стигнал първи и вече я чака.
НЕ, НЕ МОЖЕ ДА ЯЗДИШ КОТКА. КЪДЕ СЕ Е ЧУЛО И ВИДЯЛО СМЪРТ НА МИШКИТЕ ДА ЯЗДИ КОТКА? БИ ТРЯБВАЛО ДА Е КУЧЕ. НЕ ПИТАЙ МЕН. НЯМАМ ПРЕДСТАВА. МОЖЕ БИ НЯКАКЪВ ТЕРИЕР.
Comments