Автор: Робърт Блох
Издателство, година: Сиела, 2018
Превод: Николай Аретов
Брой страници: 164
Жанр: психо-трилър
Оценка: 3,50 / 5 ⭐️
Трилърът, който промени жанра завинаги…
Тя бе изгубена в бурята бегълка. Просто едно момиче с мечти, което се изкуши да вземе чужди пари, а после обърка пътя. Тогава видя мотела – тъмен и заплашителен, но и единственото място, където можеше да се подслони. Може би трябваше да почине малко, за да осмисли положението си и да намери изход.
Тя отвори вратата и пристъпи към мотела.
А там… там я чакаше Норман Бейтс.
По „Психо” режисьорът Алфред Хичкок създава незабравимата си филмова адаптация, писъкът от която отеква в съзнанията на поколения зрители.
Първо и много важно: БРАВО, ИК СИЕЛА! Корицата е невероятна! Дело е на Живко Петров и е произведение на зловещо изкуство. Обещава страх, паника и ужас...
И точно това получаваш!
Книгата има 2 екранизации - през 1960г. и 1998г.
През 1960г. известният режисьор сър Алфред Хичкок пресъздава почти дословно книгата на Блох, като отваря нови врати пред жанра трилър и създава съвсем нов ужас за публиката. В един неотдавнашен документален филм за култовата сцена в банята американският режисьор Питър Богданович си спомня "непрекъснатия писък", който изпълваше киносалона по време на премиерата на "Психо" в Ню Йорк. Публиката бе травматизирана. Лентата е определяна като една от най-епохалните в историята на киното.
През 1998г. режисьорът Гас Ван Сант прави римейк на класическия филм с участието на Винс Вон (Норман Бейтс), Джулиан Мур (Лайла Крейн), Ан Хечи (Мериън Крейн) и Виго Мортенсен (Сам Лумис).
Естествено - оригиналът е по-добър!
/ И да - за да го твърде, изгледах и двата! Но естествено едва след като прочетох книгата /
И ето, че идва ред на моето мнение.
Хареса ми. Наистина!
Идеална е за някой плажен предиобед или следобед. На плажа, под чадъра, на метри от морето, шум от вълни...
Всъщност точно там я четох аз и беше идеалната компания. Може би малко убих от мрачното настроение, което носи книгата, но... c'est la vie
Историята е интригуваща още от първите изречения. Държи те в плен и те кара да отгръщаш страница след страница, за да разбереш какво кара Норман Бейтс да върши всичко, което върши.
Имайки предвид, че романът е написан през 1959г. сюжетът е много twisty . Въпреки че с днешното пренасищане с трилъри и ужаси е сравнително лесно да предвидиш какъв ще е края на историята.
Но колкото и да предусещах какво следва, не ме напускаше това съвсем мъничко неприятно усещане - усещането, че това е напълно възможна история.
А главният герой - Норман Бейтс - е едно съвсем истинско чудовище.
Действието се развива бързо и книгата се чете лесно.
Стори ми се, че главната идея на романа е да даде отговор на въпроса
"Къде живеят чудовищата?".
Робърт Блох много умело ни дава един от възможните отговори: понякога в самите нас, в обърканите ни мисли и побърканите ни представи.
Честно казано, в началото съжалявах Норман, особено в първите няколко страници докато говореше с майка си. С такава майка нищо чудно, че му има нещо... Освен това, животът в пълна изолация определено може да побърка човек. Но с напредване на сюжетната линия и разкриване на някои от тайните на Норман, чувствата ми към него се смениха от съжаление в отвращение.
За жалост, романът е под 200 страници и каквото и да кажа ще е спойлер, затова споделям моята таблица за оценка на книгата и ще поговоря за всяка от точките:
СТИЛ НА ПИСАНЕ
Стилът на писане на Блох е изчистен, което адски много ми харесва. Мисълта върви гладко - не е накъсана от безброй кратки изречения; изразните средства, които използва са прости и непретенциозни, но напълно достатъчни да пресъздадат мрачната атмосфера на психо-мотела.
Аз определено харесвам стила на Блох, но може би малко ми липсват по-подробните описания. Нужно ми е да оживи сцените още мъничко... Затова - 3 от 5.
ТЕМПО НА РАЗВИТИЕ и РАЗВИТИЕ НА СЮЖЕТА
Историята проследява едно престъпление - кражбата на 40 000 долара, и разрешаването му. Темпото е бързо - няма излишни обяснения, ненужно разтягане на локуми и разсейване от главната история. Развитието на сюжета е логично, лесно проследимо... Определено е глътка свеж въздух сред морето от книги, преливащи с безсмислен пълнеж.
ГЕРОИ:
За съжаление, книгата е много кратичка и не можах да опозная героите както би ми се искало. Да разбера вътрешната им мотивация и да ги заобичам или намразя. Единственият по-плътно представен образ е Норман Бейтс.
Но за сметка на това почти осезаемо можех да почувствам вътрешната му борба - кое да избере: правилното (да се обърне към полицията) или "синовния" дълг (да прикрие престъплението).
УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЧЕТЕНЕТО
О, беше голямо удоволствие да я чета. Наслаждавах се на всяка минута!
ПРОНИЦАТЕЛНОСТ:
За мен "проницателност" е скритото послание в книгата. Понякога е хубав цитат, някое откровение, друг път е усещането, че авторът казва много повече от първоначалния смисъл на изреченията.... (това звучи ли тъпо?! Май да, но не ми пука!).
Аз съм си извадила само един цитат, така че ще се фокусирам върху "скрития" смисъл. А той е моето вътрешно усещане, че Блох ни крещи:
ВСЕКИ МОЖЕ ДА Е ЧУДОВИЩЕ!
ЧУВСТВАШ ЛИ СЕ СИГУРЕН И ЗАЩИТЕН?
ПОМИСЛИ ПАК!
ЛЕКОТА НА ЧЕТЕНЕ - тук няма да задълбочавам: чете се леко и приятно
Със своите 164 страници книгата може да мине за дълъг разказ. Но няма значение как я определяш, защото историята те завладява и те кара да се оглеждаш през рамо... особено настанявайки се в хотел.
Comments