Автор: Ю Несбьо
Издателство: Емас
Оценка: 4/5 ⭐️
Отново – описание на книгата може да се намери в интернет. Аз няма да говоря за какво се разказва, каква е развръзката и къде историята взима невероятен обрат.
Това е детективски роман и е очевадно, че ще има „мистериозен убиец“. Така че – нищо ново дотук.
Смятам да посоча причината, поради която давам оценка 4 от 5, но като начало искам да уточня, че преди да разлистя книгата направих свое малко проучване. (Като всеки уважаващ себе си читател) Следя няколко критични блога, които са ми показали през годините, че имат сходен с моя вкус. Те (в по-голямата си част поне) са на мнение, че романът не си заслужава, освен ако нямаш друго за четене. Причина за това е размития сюжет и загубата на фокус на главния герой Хари Хуле.
Аз обаче не смятам това решение на Ю Несбьо за грешно. Напротив! Хари Хуле е обикновен човек и авторът се е постарал да му придаде реални очертания. Той не е идеализиран. Той не е the best of the bests.
Той е бивш алкохолик. Той е мъж и щом срещне красива жена, я пожелава. Той има минало, към което се връща. Той е съвършено несъвършен. И това ми харесва.
Омръзна ми да чета за идеални детективи, които знаят всичко и само с един поглед познават убиеца. Ченгетата не са супер-герои. И те като нас са простосмъртни, нямат супер-сили, с които разкриват престъпления (освен ако не става дума за роман от жанра фантастика/фентъзи – тогава може и да имат).
Точно затова за мен Хари е глътка свеж въздух. В плюс за книгата е и факта, че разказвачът не натрапва себе си. Четейки историята си личи едно добро чувство за хумор, което на моменти наистина подобрява атмосферата.
И бих дала оценка 5 от 5, ако не беше една мъничка подробност. Ю Несбьо е предозирал романа с „фонова информация“ и местен колорит, т.е. информация, която няма пряко отношение по случая, а е чисто и просто – пълнеж.
В началото ми хареса, защото никога не съм ходила в Австралия и не съм се запознавала с местните обичаи и маниери. Беше ми наистина интересно. Но в един момент всички подробности от австралийския фолклор, атмосферата вътре и вън от Сидни, ми дойдоха малко в повечко.
Неведнъж ни спохожда чувството, че авторът е хвърлил много предварителни усилия да се оборудва с информация за сцената на сюжета си и после му се е досвидяло да я жертва нахалост. откъс от ревюто на Владимир Трендафилов
И аз съм напълно съгласна с В. Трендафилов – за да не „я жертва нахалост“, Ю Несбьо решава да я слага където може и при всеки сгоден случен… Което дотежава. В един момент сюжетът хлътва под тежестта на излишната допълнителна информация.
Което е и причината да отнема една звездичка и прави крайна оценка 4 от 5. Бих препоръчала „Прилепът“.
Повечето критични мнения сочат, че историите на Хари Хуле стават много по-добри от третия роман „Червеношийката“. Но за да стигна до нея – първо трябва да прочета „Хлебарките“, която ми е в списъка.
Интересен факт е, че Ю Несбьо заминава за Банкок, за да пише втория роман за Хари Хуле, и това дава на историята нужната автентичност. Не знам как се е справил Ю – не съм започнала „Хлебарките“, но мисля, че няма да остана разочарована.
Comentarios