Автор: Лоръл К.Хамилтън
Издателство: ИнфоДар, 2005
Оценка: 4 / 5 ⭐️
Добре дошли в Сейнт Луис - град с история... и немъртви. Тук има за всекиго по нещо:
- искаш завинаги да останеш млад, за теб е "Църквата на вечния живот";
- искаш мрачни почти извратени забавления, посети "Циркът на прокълнатите";
- предпочиташ по-еротични преживявания - заповядай в "Престъпни удоволствия";
- а ако се чудиш защо дядо ти не ти завеща къщата - свържи се със "Съживители" ООД и поискай Анита да го вдигне от гроба, за да го попиташ.
Но не се лъжи - крехката и дребничка съживителка е много повече от първото впечатление, което прави. Анита Блейк наистина е дребна на ръст, но сред вампирите е по-известна като "Екзекуторката" и то съвсем заслужено. Анита успява да съживява зомбита, да работи със специалния отряд на полицията и да убива вампири, след получаване на съдебно разрешение за това. И за да сме точни - тя не ги убива (те вече са мъртви)... тя ги екзекутира.
Но сега й се налага (доста принудително) да играе за другия отбор - този на немъртвите, и да открие кой и защо избива вампири.
Докато Анита разследва в играта се замесват няколко вампира-повелители, плъхолаци, гули, смъртни участници в хапка-партита и... Смъртта.
Сега вече не само животът на Анита е в опасност, но и този на най-близките й приятели. Докато разследва мистерията на вампирските убийства, Анита трябва да се справи с не един проблем.
Ще успее ли да спаси приятелите си? Ще открие ли кой е убиецът? Крайният срок наближава, а залогът е душата й.
Първа книга за ловеца на вампири Анита Блейк. И да си призная втори прочит. През последните 10тина години нямах никакво желание да се връщам в света на вампирите и върколаците, на дракони и богове, на чудовища и магии. Цялата ми колекция от жанра Фентъзи спокойно почиваше по рафтовете на библиотеката ми. Но напоследък стана модерно (отново!) да си вамп-фен или любимият ти герой да е немъртъв.
Затова реших да се завърнах към поредицата на Лоръл К. Хамилтън с "Престъпни удоволствия". Обичам да има поне едно неизвестно (не обичам да знам края още от 3 глава) и действието с хубаво темпо да се движи напред, а не да се тътри към развръзката. "Престъпни удоволствия" ми дава точно това - мистерия и екшън. И е подправено пикантно с мрачно чувство за хумор и лека еротика. Какво повече да искаш от един тийн-роман за вампири?!
И сега да уточня - искрено смятам, че поредицата е насочена и би въздействала на по-младите читатели. Според мен възрастовата група следва да е между 15 и 26г. Не че по-зрелите читатели нямат право да я четат и не биха я харесали, просто не биха я оценили по достойнство.
Аз съм част и от двете групи, заради втория прочит. Но съм фен на свръхестествените загадки, мистерии и същества. Затова може и да съм леко пристрастна. 😉
Всеки си има слабости. Някои хора пушат. Аз пък събирам плюшени пингвини. Ако не кажете на никого, и аз няма да кажа
Веднага си припомних защо се влюбих в този мрачен свят и отново се срещнах с една от любимите си героини - Анита. Сякаш срещнах отново стар приятел. С госпожица Блейк бързо наваксахме - почувствах я близка, заради уникалното си чувство за хумор,заради заряда, с който се бори и заради силата си да се противопоставя на всеки и всичко, когато смята нещо за нередно.
И да си призная - преди години като порасна исках да стана готина като Анита 😉
Кого заблуждавам - още искам да съм като Анита.
Сега по-сериозно: харесват ми историята и идеята, и страстта, с която е написана книгата. Смятам, че Хамилтън е намерила идеалния баланс между реалност и измислица. Изкарала е повечето чудовища на светло и е добавила в хората тъмни непознати нотки. И ето ти свят, в който е трудно да посочиш кой е истинското чудовище.
Съвсем естествено човешко поведение е да се разрушаваш онова, от което се боиш.
Сигурно сега ще си кажете "Поредният убиец-отмъстител тип Блейд". И ще сгрешите. Анита не е отмъстителка, която трепе всяко мърдащо немъртво. Тя не е единственото решение на проблемите с вампири...
По професия тя е съживител (да, това е истинска професия) и обикновено работи на гробищата, където извършва жертвоприношения и събужда зомбита.
Като съживител, Анита "усеща" немъртвите.... това я прави специалист по свръхестественото. Затова и често я викат дава експертно мнение на полицията по странни случаи, с които се занимава Отделът на привиденията.
Но това не е достатъчно - Анита изпълнява смъртни присъди за съда, убивайки вампири нарушили закона.
На база гореизброеното, считам че Лоръл К. Хамилтън си е свършила добре работата, изграждайки един комплексен образ. Анита е несъвършенна - изпитва страх и отвращение, страст и копнеж, забавна е. Има минало и белези, които да й го напомнят. Но преживяното не я е превърнало в яростен противник на вампирите и отмъстителен убиец; не я е превърнало и в беззащитна жертва; нито във фанатично вярваща християнка.
Това ми харесва - човечността и несъвършената й личност. Мога да я разпозная в близък приятел. А приключенията й са низ от последователни събития. Защото всяко действие (дори и принудително) носи последствия.
Гробовете са за живите, не за мъртвите.
Животът на Анита преминава между живите и мъртвите. Баланс, който се е научила да поддържа и в бизнес отношенията с клиенти, и в личните - с близки и приятели.
И като казах "приятели" - нека видим нейните:
Вероника (Рони) - частен детектив. Наясно е, че Анита е магнит за проблеми и опитите за убийството й не са рядкост.
Катрин не е част от свръхестествените събития в живота на Анита. Но след екстремното си моминско парти в "Престъпни удоволствия" - вампирския стриптийз-клуб, животът й е застрашен и честта да го опази се пада на Анита.
Едуард (Смъртта) - ловец на чудовища. Социопат. Психопат. Хамелеон. Изберете си. Той едва ли има приятели (и честно казано една съвсем тъничка граница го дели от "враг" на Анита), но поне целите му са ясни - намери и убий чудовището. А намирането понякога включва и "заплашвай", "измъчвай" и т.н.
С това разполага Анита, за да изпълни задачата си. Но що за вампир наема Екзекуторката? Е, Блейк има честта да се срещне с "клиента" очи в очи. Николаос е хилядолетен вампир-повелител, който завинаги е останал дете, но зад невинната и съвършенна външност се крие могъщ и жесток противник.
Той смяташе вампирите за зъбати хора.
Но Николаос не е единственото чудовище в историята. Хамилтън умело вплита множество житейски нишки в екшъна и успява да загатне за не един или два вида, криещи се в сенките.
Романът е бързо четиво за вамп-фенове. Не е хорър история от типа, която те държи буден и те кара да провериш под леглото 3-4 пъти през нощта. По-скоро е криминален роман със свръхестествени герои. В никакъв случай не е скучен. Начинът на писане на Лоръл К. Хамилтън е свеж, забавен и достатъно описателен без да прекалява.
Понякога си говоря самичка. Давам си много добри съвети. Случва се дори да ги следвам.
Определено го препоръчвам. Давам му 4⭐️, защото любопитството ми беше подразнено, но много от вълнуващите тайни си останаха забулени.
Комиксът "Анита Блейк - ловецът на вампири"
Книгата е вдъхновила направата на комикс за Анита Блейк - ловецът на вампири ⬆️. За добро или лошо поредицата не е екранизирана (според мен е за добро). Все пак който и режисьор да се заеме трудно ще отговори на всички очаквания на почитателите на поредицата. Като фен на Анита, аз имам представа за поведението, маниерите, визията и дори гласа на всеки един от героите. И многократно съм се срещала с тях във въображението си.
Фен съм и на комиксите - макар че картините нямат почти нищо общо с образите от моето въображение докато чета книгите. НО ми допада, че все пак имам възможност да видя Анита такава, каквато Лоръл я вижда.
Направих едно бързо проучване - първите 6 книги от поредицата са доста трудно откриваеми. Евентуално по книжарниците може да са останали бройка-две, но не бих заложила много на това. Е, ако все пак искате да прочетете "Престъпни удоволствия", може да я намерите и в електронен вариант.
Comments