Автор: Синтия Идън
Оценка: 0.5/5⭐️
Взимам си бележка – повече няма сляпо да се доверявам на оценките в Goodreads.
Това… четиво е с положителната оценка 3.72/5
Леле, не знам дали аз съм нещо сбъркана, или масово хората са затъпели и харесват пълни бози.
Първата ми реакция като прочетох тези стотина страници беше да проверя отново оценката в Goodreads. Бях шокирана… потресена и изумена! Това „книжленце“ (бих използвала друга дума, но понеже съм добро момиче, ще трябва сама да се цензурира) е съвкупност от следните характеристики:
плоски едноизмерни персонажи, които не търпят никакво развитие (не, че имат достатъчно страници за това, но все пак…)
банална основна тема (забранената любов между върколаци и вампири… оф… забравих, и демоните, които са врагове с всички)
липса на начало и нещо като край*
ужасно НЕеротични секс-сцени (почти като смешната еротика в 50 нюанса… ама с хапане и пиене на кръв)
клише до клише
липса на писателски талант и каквато и да е оригинална идея
Ще ме извиняват феновете на книжлето, но определено не си заслужава часовете, които би му отделил човек. Безвъзвратно загубено време, които никой никога няма да възстанови.
Да не говорим за убитите ми мозъчни клетки…
Сериозно ли? Не мога да повярвам, че подобен… ръкопис (другото, което ми дойде на ум е за цензура) е издаден! Според мен четивото е предназначено само за тийнейджърки с ограничен капацитет. Слабо… много, много, МНОГО слабо!
↑ това написах в Goodreads… макар че очаквам да ми скочат на бой, защото масово коментарите са „Страхотна! Невероятна! Препоръчвам.“
… Или са тийнейджърки… или следват логиката на онзи виц за бившите:
За бившите си гаджета говорете само хубави неща. Нека и други се прецакат!
*Само нещо да споделя:
Като писател-любител знам – трудно се започва книга. Но да започнеш от средата не е решение.
Рядко на читателите им харесва да няма никаква предистория, която да ги въведе в действието. Нещо, което да ги накара да си кажат „Ей, това изглежда интересно… Какво ли става нататък? Дано се съберат накрая (ако избраната тема е „забранената любов“)!“
А това книжле започва така: тя, най-яката мацка-вампир, влиза в бара на върколаците, където е той – най-якият пич алфа-вълк.
Някак си е предвидимо… всичко след тези първи няколко изречения вече е предвидено.
В последствие се разбира, че има предистория – той от години бил влюбен в нея, следил я е, пазил я е от далеч… Тя от своя страна не е кучката, за която се представя – плаче и ѝ липсва светлината, създала е най-добрия си приятел… Състоялата се среща между съвета и алфата и значимостта ѝ за двата доминиращи вида…
Сключването на временно примирие срещу общия враг… Възможността вечната вражда да бъде прекратена чрез съюз между двамата…
Ако тези факти читателят ги разбере в началото, героите биха имали развитие… поне малко дълбочина. Би разбрал откъде идва мотивацията им, какво подтиква желанията им, за какво се борят…
Но не би. Разбира тези истории някак между другото. И те вече нямат силата, която биха имали в началото. И в крайна сметка всичко изглежда зашито с бели конци.
Може би това беше основното, което не ми допадна:
скалъпената на бързо история
бедните на еротика секс-сцени
липсата на емоционална свързаност с героите
Е, добре де – честно, най ме подразни липсата на творческо писане. Стилът на писане на авторката просто не е развит… и е скучен и детски. Реденото на клише до клише не е моето нещо и не давам звезди за това.
Comments