Книгите| Мистерията на къщата с часовника

Автор: Джон Белеърс

Издателство: Колибри

Оценка: 3 / 5 ⭐️

Прочетох я за няколко часа, но не успях да я вредя в графика и да напиша мнението си. Но с две думи – хареса ми.

Книжката е малко приключение, в което авторът Джон Белеърс майсторски въвлича читателя. Пълничкият Луис и неговият нов живот в къщата на леко странния чичо Джонатан са в основата на историята. Намесени са лоши избори с добри намерения, зли сили, добри магьосници, магии… Абе всичко, което едно дете би искало в една история!

След внезапната смърт на родителите си, на Луис му се налага да напусне досегашния си живот и да се установи в нов град – Ню Зебъди, при непознатия си чичо Джонатан. Той е леко странен, живее в необикновена къща, има ексцентрична, но мила приятелка/съседка, има навика да обикаля къщата посред нощ… а, да – и владее магии.

Сякаш Луис се озовава на правилното място за едно десет годишно дете, но нещо липсва… Като всяко пълничко хлапе, Луис няма никакви приятели и често съучениците му се подиграват.

Точно затова когато най-готиното хлапе в училище го заговаря и прекарва време с него, Луис е готов на всичко да задържи Тарби като приятел. Това е и причината да направи каквото прави. Но се оказва лоша идея. А обикновено тя води до друга и така докато всичко не се обърка.

Страхотно е как Луис използва книгите като щит срещу действителността (нещо, което и аз правех като дете… всъщност все още правя). Книгите са безопасни – те няма да те обидят, няма да те наранят жестоко… В книгите можеш да се скриеш.

Харесва ми как авторът не е превърнал Луис в някое дете-супер герой, но не го е направил сладникаво мекошав. Според мен хлапето притежава точно толкова смелост, колкото всяко едно дете на 10г. Малко е ревлив, но е разбираемо имайки предвид че е загубил родителите си, преместил се е в нов град, отново няма никакви приятели и другите деца го обиждат на тема „килограми“ и „спорт“.

Друг плюс на книжката е бързоразвиващото се действие. Джон Белеърс не „дърпа локуми“ с цел повече съспенс. Всичко се случва в правилното време – развръзката идва точно когато читателят е добил представа за ситуацията и вече очаква да види как ще завърши историята, кой ще победи.

Пак казвам – хареса ми.

Може би съм изтървала момента, в който да я прочета (с около 20-тина години), но „Мистерията на къщата с часовника“ няма да преобърне представите ми за света, за магията, за истината, за приятелите. Това, което направи е да разнообрази неделния ми следобед и като му добави щипка магия. 🌟

---

P.S. След като прочетох книжката посветих още малко време на историята и изгледах екранизацията. Нищо общо. И филмчето е забавно по своему, има своите силни (и слаби) моменти, но като цяло от книгата са запазени само имената. Променено е почти всичко. Това не ми допадна особено, но ако се абстрахирам от този факт и приема филма като нещо отделно от книгата… Тогава – става! 🎬

---

И пак имам проблеми с превода на заглавието… Книгата в оригинал е „The House with a clock in its walls“ или в буквален превод „Къщата с часовник в стените“. Което и цялата „мистерия“. Не знам защо на толкова много книги, преводачите – умишлено или не – променят заглавията.

Вярвам, че доброто заглавие има силата да повиши или намали продажбите на книгата. Затова ми е чудно, че в родните книжарници срещам познати книги с непознати заглавия.

Мистерия…