Автор: Джени Колган
Издателство: Слънце
Оценка: 2.5/5 ⭐️
Отлагах толкова много това ревю, защото честно казано ми е трудно да опиша впечатленията си от тази книжка. Не че е лоша… но не е и нещо особено. Просто… обикновена е. И предвидима.
Ако някой ме попита за нея, по-скоро не бих я препоръчала. Всъщност не. Честно – ще я препоръчам само в един случай – ако ще пътува Варна-София с влак. В този случай – хем има какво да правиш, хем с нищо не те обвързва.
Е, все пак – да взема да кажа нещо повече от „Става“.
+ Любовта на Нина (гл.героиня) към книгите. Тази любов споделям с нея! + Смелостта, с която се впуска в това (леко недообмислено) приключение. + Преоткриването на красотата на „селския“ живот. + Реалността, с която се започва – закриването на библиотеки; оставането без работа; търсенето на кадри с изключителни компютърни познания с 20 годишен опит и на възраст между 25г. и 30г. + Доста реалистично описана приятелка – Съриндър.
Но какво не ми допадна в романчето:
– Историята не е особено оригинална: типичната любовна история. Все едно и също от „Гордост и предразсъдъци“ насам. – Главната героиня – Всички навсякъде я обикват (хайде сега! няма как всички да те харесват). – Всички клишета за любовта и отношенията мъже-жени, описани в книгата. В това число включвам и онова желание на героинята да „поправи“ гл.герой – тя е по-добра от бившата му, тя е мила и грижовна и ще го промени към по-добро. 😒 – Любопитството, с което се намеси в живота на хлапетата. (Не, че не трябва да се помага… но човек не бива да си вре носа в чуждите работи по този начин!) – Смотана е. И се е вкарала в някой от клишираните филми тип „Не ми трябва любов. Книгите ми стигат. (БАМ – среща мъж) О, влюбена съм! Как въобще съм живяла без него!“
Аз съм активен читател от 20+ години и през ръцете и пред погледа ми са минали всякакви книжки, разкази, романи. Но не си падам по посредствените истории. Също така вярвам, че човек трябва да е честен и да оценява реално четивото (разбира се, на база субективни критерии). Не смятам да дам оценка 4 само защото става дума за книжарница (btw едно от любимите ми места, където мога да прекарам и месец, ако има кой да ми носи храна и вода). Съжалявам, но историята ми беше предсказуемо не-интересна.
Но както казах – става за четене във влака.
Comments