Автор: Джеймс Патерсън и
Макс Дилало
Издателство: Анишър, Егмонт, 2019
Превод: Ирина Денева - Слав
Брой страници: 398
Оценка: 2 / 5 ⭐️
"Готвачът" е книга, която купих с голям кеф и започнах да я чета буквално още в книжарницата.
За съжаление обаче четенето ѝ не ми достави това удоволствие, което очаквах.
Настоящото ревю е от колекцията ми "Дълго отлагани" и вече емоцията от книгата не е толкова жива. Надявам се мнението ми да не засегне някой и дано ви хареса!
През деня той е детектив. Нощем е забележителен готвач.
В дните преди големия нюорлиънски карнавал Марди Гра детектив Кейлъб Руни е разследван за убийството на наркодилър, извършено по време на служба. Докато се бори с отправените към него обвинения, той се натъква на шокиращо разкритие: Ню Орлиънс е под заплахата на терористи.
Сега Руни е изправен пред най-трудната и отговорна задача в цялата си кариера и ще трябва да действа бързо, защото на карта е заложена съдбата на неговия любим град и на хиляди невинни животи.
Важно: следващите мисли по книгата може да съдържат спойлери!
(тежка въздишка)
Не знам как да започна. Определено не беше каквото очаквах.
С три думи: доста простичък НЕдебютен роман...
Неведнъж съм споделяла, че обожавам добре написаните романи - без значение от жанра и националността на писателя. Обичам да се потапям в изкусно обрисувани ситуации и светове...
Ще започна с нещата, които харесах:
+ Идеята е добра. Полицай и шеф-готвач... Различно е. Повечето полицаи, с които се срещаме във филмите и книгите, след пенсионирането/оттеглянето си се спират на длъжността "собственик на полицейски бар". Но да си преследван от фенове заради убийствено вкусните си "клатушковци"... Това е ново.
Караваната ви е същинска кулинарна институция в този град.
+ Мястото на развитие беше нещото, което първосигнално ме грабна и ме подтикна да купя книгата! Масово детективските романи отвеждат читателя в Ню Йорк или Лондон, но Ню Орлиънс рядко става сцена на подобни сюжети. А ми се стори интересно да опозная този великолепен град, макар и дистанционно.
+ ... (нищо друго не се сещам)
За мое огромно съжаление, минусите на романа са много повече от плюсовете...
- Полицай и шеф-готвач - съжалявам, но според мен двете неща не само са противоположни, ами взаимно се изключват...
Не разбирам как хем си разследващ детектив с (почти) изрядно досие, хем си главен готвач-убиец. Как става тази работа?! Готвиш докато гледаш снимки от местопрестъплението? Или докато разпитваш свидетел на убийство сътворяваш нова рецепта?
Не съм точно обичайното ченге. Пробвайте да намерите друг детектив от "Углавни престъпления", който в свободното си време работи като готвач, носител на няколко награди, в прочутата си каравана за бързо хранене.
Зная за полицейската професия (в САЩ) само това, което е представено във филми, сериали и книги. Не съм много веща, но (от това, което съм разбрала) да си добър полицейски служител/ федерален/ детектив изисква отдаденост към професията почти 24/7. Но явно Кейлъб Руни е различен случай...
- Дори не разбрах как стана така, че Руни е човекът за разкриване на този таен терористичен атентат. Първоначално разбираме, че ще стане "пример за назидание", в следващия момент той подава оставка и напуска полицията. И сега въпросът - как, под ягодите*, стигаме до момента единствен той от цялата нюорлиънска полиция може да разследва и трябва да реши случая?!
* знаете какво искам да кажа... просто запазвам добрия тон
- Но да приемем, че това е бил единственият вариант и е логично, той да е човекът... Но дали наистина е такъв?! Цялата "детективска" работа, която Руни върши, граничи със суперсили. Само ако е супергерой или извънземен мога да си обясня неговото феноменално 6-то чувство и безпогрешния му нюх. Всяко негово действие е правилното и води до точните резултати.
Съжалявам, но това е невъзможно (и ще си позволя да добавя: дебилно и адски наивно).
- Още един аспект на сюжета куца и то сериозно...
Ок. Дори да си супер-човек, невероятен късметлия, дяволски добър детектив - защо и как точно реши, че сам можеш да спреш терористична атака?! И после - когато и други органи на реда се намесват - защо отново действаш сам.
- Минусите станаха доста, но бих искала да поставя "черешката на тортата":
(ох, тежка въздишка)
Бързото развитие на отношенията между Руни и Ванеса. Запознават се, припламват искри, стават приятели, преспиват заедно, той я спасява, назначава я на работа, обясняват се един на друг във вечна любов. И всичко това за десет дни.
Чувала съм за "любов от пръв поглед", но моля ви се!
За финал:
За мен това е поредната посредствена полицейска история и ако аз пишех анонса на книгата, той би изглеждал така:
Детектив супер герой, притежаващ невероятно 6-то чувство, безпогрешен усет към кого да се обърне за информация и помощ и естествено - неустоим чар....
Само той знае кой е лошият и само на него му пука. Той е сам, но пак ще победи.
Съжалявам, че книгата ми въздейства по този начин и на моменти исках да я метна през терасата. Не я почувствах. Определено не мога да я препоръчам. Давам на романа 2⭐️, защото просто не заслужава повече.
⬆️ Ако сте любопитни как изглеждат кориците на английски...
Браво на Егмонт #Анишър за невероятната корица!
Comments